Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Да, всичко, всичко, всичко за играчите с големи залози.

А какво би сторил Сай — моят приятел Сай — за да привлече играчите, залагащи огромни суми? Не попитах.

Но той като че ли чу незададения ми въпрос.

— Всички сме проститутки, Джош. Знаеш го. Не си вчерашен.

Сай винаги е бил откровен с мен. Когато напуснах вестника заради по-доходното писане на речи, той ми каза, че съм постъпил правилно — не съм се продал. Неговият начин да каже, че съм.

Оцеляване, беше казал, ето за това става дума. Бихме направили всичко, за да оцелеем.

По този въпрос не бях съгласен с него. Бихме направили всичко по силите си, за да оцелеем, но не и абсолютно всичко.

— О, хайде, Сай. Не сме проститутки, не всички. Дори повечето не са.

Сай се изсмя.

— Каква невинност — отвърна. — В тази епоха. И то от бивш новинар. Не разбираш ли какво става? Май не. Поне в нашия бизнес всеки ден купуваме хора. Довеждаме ги с автобуси, с лимузини, със самолети. Даваме им подслон. Храним ги. Напиваме ги. Гледаме ги като бебета. Но всъщност ги купуваме, Джош. Хората са уязвими и ще ти кажа защо. Защото всеки иска нещо по-добро. Чуваш ли? Всеки иска нещо по-добро от този живот. Никой не е щастлив с това, което има. Затова и нашият бизнес процъфтява. Ние подхранваме тази слабост, която е у всеки, дори и у Ибрахимовците на този свят.

Държеше ми онази реч, която никога не би написал за шефа си; споделяше скритите истини, които един завеждащ връзките с обществеността трябва да преглъща. Не бях сигурен дали говори от ярост, или от гордост, или от двете.

— Точно така, Джош — продължи той. — Всички мислят, че са измамени в живота. Знаеш го, Джош. Не си хлапе. Всички се чувстваме прецакани. Никой не е щастлив от съдбата си и нали знаеш приказката: „Кой е богат? Който е доволен от това, което има“. А някой доволен ли е? Ти знаеш и аз знам, че няма човек, доволен от това, което има. Дори тези, които имат всичко, не го смятат за достатъчно, а да си кажем право, повечето хора нямат нищо. Нищо е силна дума, но ти знаеш какво имам предвид. И така, положението е красиво, не виждаш ли? Искам да кажа за нас, в този бизнес. Никога няма да се разорим и ако някое казино излезе на червено, това е поради лошо ръководство; защото хората са там, търсят неуловимото, това което е по-добър живот. Нещо по-добро , Джош. Нещо още по-добро . Това е човешки вик. Животните също, за твое сведение. Животните се местят, птиците мигрират, рибите плуват срещу течението на стотици километри, защото там е по-добре, отколкото тук. Инстинкт — гонитбата на нещо по-добро. Дори и рибите мислят, че създателят им ги е ощетил. Вярно е, че хората не поумняват бързо и затова, ако си забелязал, клиентелата ни е на средна възраст. Това не е случайно. Джош. Младите си мислят, че животът е пред тях. По-късно осъзнават: „Ей, половината ми живот мина и какво направих? Какво имам? Не е правилно. Не е честно. Измамен съм . Нещо по-добро трябва да ми предстои!“. Затова са тук, Джош, виж ги на масите, виж ги край автоматите. Погледни лицата им и ми кажи — играят ли? А? Не играят. За тях това не е игра, а нещо сериозно. Виждал ли си усмихнат човек на масите за двадесет и едно, на бакара, при автоматите? Гледал ли си някога как възприемат забавленията, които организираме за свободното време? Правим най-доброто и какво от това?

— Развлечение — отвърнах. — Хората идват тук за развлечение.

Сай се изсмя.

— Да бе, развлечения на слънце. Слушай, тук идват хора, които дори не знаят, че отсреща има океан . Е, ние го предлагаме за развлечение, в пакет с останалото. Виждал си рекламите ни и в тях наистина има елемент на развлечение, но това е сериозно нещо, Джош, прекалено сериозно. Онзи ден един се скъса да играе на рулетка. И искам да ти кажа, че този човек се измъчваше, губеше пачка подир пачка и се потеше като в сауна. Никога не съм виждал по-окаяна гледка. Пристига баща му, дърпа го за ръкава, нали разбираш — да го откъсне от играта, да го накара да остави малко пари за жената и децата. А това момче се врътва и му казва: „Остави ме, татко. Не виждаш ли, че се забавлявам ?“. Да го знаеш от мен, Джош: думата е „уязвим“. Всички сме такива. Онзи, който е измислил хазарта… какъв гений! Знаел е как точно да направи бърз удар. И ние така. Залагаме стръвта. Казваме: ето го вашия шанс, елате и спечелете милион долара — и те идват. Идват с чувство за отмъщение. Ето ти една цифра — тридесет милиона души минават през казината тук за една година. Няма друго място на света, посещавано от толкова много хора. Тридесет милиона! Дали църквата може да се похвали с толкова богомолци?