Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Нямах никакви доводи, поне засега, срещу умението на дамата да разсъждава логично. Досущ като в школата на Аристотел, любимия й грък.

В мигове като този умовете, сърцата и душите ни бяха слети в едно и беше толкова очевидно, че сме предопределени един за друг, та ми се струваше странно, че и други се влюбват.

Вероятно беше права за всичко. Този дар да усеща беше несравним. Да знаеш истината, дори скритата истина за нещата, и да казваш онова, което трябва и когато трябва. Тя улучваше мига и точния момент. Нещо прищрака в главата ми, когато каза, че всичко влиза в сметката. Проницателно. За мен е проницателно. И наздравицата в нощта на сватбата ни: „Нека продължим взаимно да обогатяваме живота си!“.

Все още го правим, обогатяваме взаимно живота си, но все пак тя флиртуваше — несъмнено.

Кабинетът на Сай се намираше на петия етаж на „Галакси“, в административната част. Отдолу бе казиното, а отгоре — хотелските стаи. Стаята на Сай представляваше бизнесцентър.

Когато влязох, той говореше по телефона както обикновено. Казваше някому, че разтривките на гърба не влизат в цената на стаята и че освен това масажистката е болна.

Един известен комедиен артист вече седеше в кабинета и когато Сай затвори, той каза:

— Просто не мога да го направя, Сай.

— Използвах целия си чар, за да те включат в това шоу. Мислех, че искаш реклама.

— Не ми трябва шибаната ти реклама. Наричаш ме бившо величие!

— Нищо не те наричам. Не може без реклама, нали?

— Нямам нужда от този боклук, да знаеш. Мога да работя във Вегас за два пъти повече пари.

— Е, недей така!

— Да-да, ти ще кажеш! — отвърна артистът и излезе тежко и тромаво.

— Смешен човек — отбелязах.

— Посмей се тогава. Добре дошъл на края на света, стари приятелю. Забавляваш ли се? Джоан изглежда страхотно. Но ти, ти не ми харесваш. Добре ли се грижат тук за теб? Ако не, само ми кажи. Само дето не мога да ти осигуря масаж на гърба или да те включа в „Добро утро, Америка“. Видя ли го този? Нашата звезда за събота и неделя. Молеше ме да го включа в „Добро утро, Америка“. Вкарах го — не беше лесно, защото е бившо величие — и сега какво прави? Измъква се. Ненапразно е бившо величие. Колкото по-незначителни са, толкова са по-дребнави. Момичето, което участва с него, иска масаж. Не може да продължи, без да й разтрият гърба. Всички са като бебета. За тях всичко е спешно. Всяка минута е краят на света. Но ти го знаеш. И така, с какво мога да ти бъда полезен?

— Този Ибрахим — казах, — познаваш ли го?

Една жена в строг делови костюм влезе и каза:

— Рекламата за фланелки излезе с погрешна дата.

— Не можеш ли да пуснеш нова?

— Ами ще гледаме да успеем, но междувременно ще ни трябва нещо, може би някакви новини…

— Ще видя какво мога да направя.

— Спешно е — каза тя на излизане.

— Фланелки… — повтори Сай. Секретарката му стоеше на вратата. — Да, какво още?

— Дамата тук се оплаква, че един от нашите автобусни шофьори я нападнал.

— Това е проблем на охраната. Заведи я при охраната — поклати глава Сай.

— Много е разстроена.

— Искаш да кажеш, че има нужда от съчувствие. Заведи я и в бюфета. Но първо при охраната — разпореди Сай и когато останахме отново сами, попита: — И така, с какво мога да ти бъда полезен?

Телефонът иззвъня. Сай вдигна слушалката.

— Как ви е името, казвате? И от кой вестник сте? Разбирам. Добре, напишете молбата на бланка и я изпратете по пощата, във фирмен плик на „Ню Йорк Таймс“, и ние ще преценим. Честно казано, не, не съм чувал за вас. Но в края на краищата има много хора, за които не съм чувал… Дочуване. — Той затвори и продължи: — Още един журналист от „Таймс“. Иска безплатна стая и храна за една седмица. От „Таймс“ е колкото и аз съм от „Таймс”. И така, с какво бих могъл да ти бъда полезен?

— Този Ибрахим, познаваш ли го? — повторих търпеливо.

— Разбира се, че го познавам. Познавам всички, които залагат големи суми. Това ми е работата. Много богат човек. По последни данни има три милиарда. Милиарда , ти казвам. Някакъв султан е. Управлява собствената си страна, където петролът вали като дъжд. Мисля, че се казва Махарийн — някъде около Ирак. Население около осемдесет хиляди. Всички са братовчеди. Баща му бил по-богат и от него. Убит е при преврат, баща му, де. В този преврат, между нас казано, вероятно има пръст и Ибрахим. Твърд мъж… но е бил в най-добрите европейски учебни заведения. Научил е американски английски в Тексас. Изкарал е две години военна подготовка. Строго секретна. Загубил е едното си око по време на войната. Личи ли му?