Джак Енгелхард - Неприлично предложение

— Джош, един мъж ми е направил предложение. Чувствам се леснодостъпна и омърсена, но не е станало нищо. Не усложнявай нещата.

— Мирише ми на гнило.

— Кое?

— Не знам. Но ще разбера.

— Трябва да имаме предвид, че той е много богат човек. Неговите ценности не са като нашите.

— Какво точно каза той?

— Джош…

— Трябва да знам.

— Каза: „Хайде да се любим. Утре в шест при мен”. Това е.

— А ти какво каза?

— Нищо.

— Нищо? Искаш да кажеш, че си се поколебала?

— Не, исках да го обърна на шега, да измисля нещо смешно.

— Е, и какво каза в крайна сметка?

— Казах „не“. Естествено, че казах „не“. Джош, ако не те обичах толкова много, щях да те мразя в този момент.

— Аз самият се мразя. Аз те въвлякох в това.

— Добре, вече свърши.

Станах и я прегърнах силно. Такава прегръдка често разрешаваше споровете ни. Този път не се получи. Тя дори не плачеше; беше твърде отвратена или твърде не знам каква , за да плаче.

„Чакай малко — помислих си. — Никого не са изнасилили или нещо подобно. Един мъж е ухажвал жена ми. Точно под носа ми. Отвратително, да, но не и трагично и определено не невъзвратимо. „ Нищо ле се е случило , както каза Джоан.“

А може би се беше случило.

— Беше ли изкусена? — попитах.

— Абсолютно не.

— А сега изкушаваш ли се?

— Джош, защо правиш така?

— Адски ревнувам.

— За какво?

— Че те е накарал да се чудиш.

— Не съм се чудила. Остави всичко, Джош. Става опасно.

Колко изкусно беше действал! Дори не бях забелязал, че говори на Джоан, докато аз разговарях със Сай. Всъщност откога ли го беше замислил? Откакто я видя за пръв път във фоайето вчера или по време на вечерята?

Наистина ли я виждаше за пръв път ? Може да я е виждал и преди. Странно, мина ми през ума, как се случи Сай да се появи точно тогава. Не, Сай нямаше нищо общо с това. Твърде далече стигнах.

Добре, един мъж беше ухажвал жена ми. Не би трябвало да съм толкова изненадан. Според мен тя е изключително красива. В края на краищата аз също я бях ухажвал, когато тя принадлежеше на друг, и я бях спечелил. Да, винаги ще го помня. Щом аз я откраднах, защо да не може и някой друг?

Тя каза, че неговите ценности не били като нашите. Но какви са нашите ценности? Мамили бяхме веднъж въпреки тези ценности. Затова бяхме приели, че всъщност няма измама, понеже сме толкова влюбени.

Толкова влюбени, че просто трябваше да сме прави. След като се оженихме, отново се върнахме към ценностите си и към старомодната еснафска вярност.

Но сега, сега беше различно. Това не беше любов. Беше преднамерено съблазняване.

Джоан все още е моя.

Но аз се съмнявах. Трябваше да се съмнявам.

Не беше ми казала — не и веднага. Беше изчакала. Съмнение у нея, у него, у мен.

Накрая тя не издържа. По бузите й потекоха сълзи.

— Не знаеш ли, че те обичам повече от всичко? Дори и да съм била изкушена — а аз не бях — никога няма да направя нещо, което може да разруши това, което имаме — ридаеше тя. — Аз съм твоя, Джошуа, напълно и завинаги. Нищо не може да се изпречи между нас. Нищо. Разбра ли?

На следващата сутрин отново закусихме в „Галакси Кофи Шоп”, срещу „Бордуок“ и океана. Атмосферата в това заведение беше приятна. Разговаряхме за времето и какъв късмет имаме, че е толкова слънчево и горещо.

Но Джоан нямаше да ходи на плажа. Каза, че може би ще поседи край вътрешния басейн.

— Можеш да дойдеш с мен — предложи тя — или да поиграеш на двадесет и едно.

Бях унил като нея. Не ми се ходеше нито на плажа, нито край басейна, а и не ми се играеше. Изведнъж се оказа, че няма какво да правя.

Сервитьорката ни донесе яйца и препечени филии.

— Поръчах английска кифла — каза й Джоан с тон, лишен от обичайния си чар.

Сервитьорката се извини, грабна чинията с препечената филия и отиде за кифла. Докато я донесе, яйцата изстинаха. Тя предложи да смени и яйцата, но пък дотогава кифлата щеше да изстине.

Положението изглеждаше безнадеждно — като че ли всичко беше безнадеждно тази сутрин.

— Няма значение — каза Джоан. — Ще ги изям.

Но не ги изяде. Пиеше само кафе.

— И без това съм на диета — отбеляза.

Зазяпах се през прозореца, за да се скрия от лошото й настроение и от онова, което се бе случило между нас снощи.

Нещо ми говореше, че Джоан е пораснала през нощта. Беше отбягвала зрелостта, но сега тя внезапно я бе завладяла.

— Имам чувството, че съм те загубила — каза след дълго мълчание.

— Никога.