Джак Енгелхард - Неприлично предложение

— И аз може би съм комарджия по принуда — каза той. — Залагам на всичко. Дори на любов.

— Ами! — отвърна Джоан, като с неудобство се размърда на стола си в опит да избегне настойчивия му поглед.

— С пари, знаете ли, всичко е възможно — добави той.

— Не, това не е вярно — противопостави се тя.

— Всичко може да се купи. Всичко и всеки.

— О! — възкликна Джоан, привидно безгрижна и безразлична. — Предполагам, че и хората могат да бъдат купени?

— Разбира се.

— Вие купували ли сте хора?

— Заради бизнеса — да.

— А заради любов? — запита тя.

Той се замисли.

— Все още не — отговори.

— Значи, не можете да купите любов.

— О, на подходяща цена…

— Няма цена… любовта е…

— Моля! Знам какво е любовта. Знам също какво са парите — прекъсна я той, вдигнал царствено ръка.

Той допълни откровено, че бил слушал всички песни за любовта, но ако хората са по-честни, щели да напишат повече песни за парите.

— Колко жалко — отбеляза Джоан.

— За какво? — запита той.

— Че трябва да купувате всичко в живота си.

Той пусна широката си усмивка.

— Туш! Но вие грешите. Това се нарича изпробване на възможностите. На жените им е доста трудно да го разберат.

Провокирана, но любезна, тя го сряза:

— Ще останете изненадан колко много разбират жените.

— Сигурно. Но на тях им липсва… дързост.

— О, Боже!

— Да, да. Жените са… предсказуеми…

— Това лошо ли е?

— Вие ми кажете.

— Мисля… мисля, че предсказуемостта е лошо нещо, да. Но може и да е добро. Зависи — от обстоятелствата, от момента. Понякога онова, което обикновено е лошо, може да се окаже добро. Зависи какво говорят чувствата ви.

Той тропна по масата.

— Е, тогава вие може би сте дръзка жена!

— Може и да съм — каза тя свенливо, — а може и да не съм.

Доста необичайно, но през цялото време Ибрахим не обръщаше никакво внимание на жена си. Тази Рива, жива ли беше наистина? Тя отказваше да говори. Така да бъде. А пък Джоан беше успяла да изключи и мен от разговора.

Тя усети това и спомена, че съставям речи. Което подтикна Ибрахим да каже:

— Както не можеш да се изкъпеш вместо друг човек, така не можеш да пишеш и речи от чуждо име. Но аз пиша книга, Джошуа Кейн. Може би ще ми помогнете.

Отвърнах, че всеки пише книга.

— Не — каза той. — Говоря сериозно.

Повторих, че аз пиша само речи.

— Но щом можете това, сигурно бихте могли да станете истински писател.

Това беше опасна забележка, особено в присъствието на Джоан. Тя извърши тактическа грешка. Притече ми се на помощ.

— Джошуа винаги е най-добрият във всичко, което прави.

Следващия път, когато ме защитят по този начин, ще трябва да се наведа, за да избегна удара.

— Сигурен съм, че е — каза бавно Ибрахим.

— Каква книга пишете? — запитах, за да отклоня вниманието от себе си.

— Мислех, че няма да попитате.

„Аз също“, казах си.

Вече беше измислил заглавието: „Съвършеното отмъщение“.

— Всеки си има история за отмъщение. Всички искаме да отмъстим на някого и някои го правят. Може да е доста интересно. Иска ми се да събера най-добрите разкази на тази тема в едно издание. Вие как мислите?

— Звучи добре.

— Имам предвид истински разкази за истински хора. Вие бихте могли да ги издирите, дори да ги напишете, като използвате името ми, или пък можем да сложим и двете имена. Трябва да го обсъдим.

— Но не сега.

— Сигурен съм, че книгата ще бъде публикувана — увери ме той. — Собственик съм на издателство.

Всички се засмяхме.

— Всъщност ето това би могло да бъде първият разказ — продължи Ибрахим. — Притежателят на едно издателство отхвърли поредната книга, която му бях предложил. И така, аз купих издателството и уволних този човек. Името му беше Коен. Ето това имам предвид като говоря за съвършено отмъщение, Джошуа Кейн.

Отказах да отговоря на погледа, който Джоан ми отправи.

Ибрахим обясняваше, че има няколко приятели евреи. Дори беше учил джудо и карате при прочутия Маркъс Розен. Скромно сподели, че има черен пояс, но само първи дан. Джоан се обади, че и аз имам кафяв пояс по Крав Мага.

— Учили сте при Аврии бен Иш? — запита Ибрахим.

— Известно време. В Пардес Хана*.

— Бил съм там. Дори се запознах с Ими в Нетания [23] Пардес Хана, Нетания — градове в Израел. — Б. ред. . Вие познавате ли го?

— Да, бащата на Крав Мага. Значи владеете Крав Мага, господин Хасан?

— Не, но са ми казвали, че е най-добрата система за ръкопашен бой. В края на краищата щом израилтяните го използват, трябва да е добра. Може би ще ми предадете няколко урока.