Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Изтъквах й, че целият свят не се заключава в Брин Мор. Тя отговаряше, че не е и Аушвиц [21] Немски концентрационен лагер. — Б. ред. .

Ибрахим погледна Джоан меко и нежно, а за мен избра следните добре премислени думи:

— На никого нямам зъб, господин Кейн. Само давам обещания.

Усетих, че преглъщам смутено.

— И какво е обещанието ви?

— Нека да почака, господин Кейн. Това може да почака.

Изведнъж видях Сай Родриго, завеждащ връзките с обществеността в „Галакси“ и мой приятел от дните ми във вестника, когато водех рубрика, а той беше служител на пресата в един филаделфийски клуб. Появи се тъкмо навреме, за да ни извади от неудобната ситуация.

— Здрасти! — викна той с глас на шоумен и се престори на учуден, че ни вижда.

— Здравей! — отвърнах аз и го представих на Ибрахим и на Рива, която си седеше безучастно.

Сай беше с дама. Той беше в средата на тридесетте, с ужасно лице, цялото на дупки от прекарано акне. Въпреки това жените не представляваха проблем за него. Развеждал се бе два пъти. Изкарваше си хляба предимно от съмнителни хора от развлекателния бранш — стриптийзьорки, боксьори, борци, че и по-големи хулигани — които му плащаха, за да не публикува имената им в пресата.

— Какво правите тук? — попита той. — Мислех, че сме от един отбор.

— И аз бих ти задал същия въпрос, Сай.

— Аз ли? Само проверявам как вървят нещата. Това мие работата.

— Трудна работа.

— Да, но си изкарвам прехраната с нея. Как е положението, Джош?

— Не се оплаквам. А при теб?

— Супер.

— Тук сме като гости на господин Хасан.

— Забелязах.

Той забелязваше всичко и аз не знаех какво да мисля за него.

Не беше добър, не беше и лош. Сай си беше Сай, гешефтар и опортюнист. У него имаше нещо искрено, само дето човек никога не можеше да бъде сигурен кога го проявява.

Всички го познаваха и той познаваше всички. Работата му беше връзки с обществеността, а продуктът — хората. Той познаваше Филаделфия отвътре и отвън, а Атлантик Сити — от горе до долу. Беше известен дори в Ню Йорк.

Обичаше да се хвали, че може да вдигне телефона и да се обади на когото си иска, дори на президента.

Нямаше приятели. Имаше компания.

Не парите, а услугите бяха средството за обмяна в неговия бизнес. Ти на мен — аз на теб. Спомени ме в твоята рубрика и аз ще ти уредя интервю с Франк Синатра [22] Американски певец и актьор (1915–1998). — Б. ред. .

— Можем да ви предложим гостоприемството си в „Галакси“, мистър Хасан — каза той. — Имаме чудесни условия.

— О, благодаря — отвърна Ибрахим.

— Дайте ни възможност да опитаме.

Естествено, Сай имаше предвид хазарта.

Притекох се на помощ на Ибрахим.

— Не спираш да работиш, нали, Сай?

— За това става дума.

Любимият му израз — „за това става дума“.

— Отбийте се да поиграете — каза той. — Масата ни е готова.

— И това може да стане.

— Превъзходно.

Имах чувството — и то се появи, когато Сай отмина, — че нямаше нужда да го запознавам с Ибрахим. Те се познаваха. Да познаваш хората, залагащи големи суми — ето за това става дума, както би казал Сай.

Сега пиехме кафе — тази част от вечерята с непознати, когато се чудиш дали ще ги видиш отново и колко точно си се направил на глупак.

След навременната намеса на Сай Ибрахим отново се държеше приятно и разговаряше с Джоан, която също беше възвърнала настроението си.

— Играете ли хазарт? — попита я той.

— Не.

Кичур коса беше паднал върху едното й око и тя го гледаше изпод него и се усмихваше.

— Разбира се, че играете — настоя той. — Когато шофирате, залагате, че водачът насреща е трезвен. Когато ходите по улицата, залагате, че няма да ви пребият и ограбят или да ви нападне бясно куче. Когато се храните, залагате на това, че храната не е развалена. Когато дишате, залагате на това, че въздухът не е пълен с отрови. Когато изпращате съпруга си на работа, залагате на това, че той няма да кръшне с друга. Залагате хиляди пъти на ден. Всичко, което вършите, е хазарт. Така че какво значи да заложиш на кон или на рулетка? То е като всичко останало.

Джоан остана очарована.

— Убедителен сте — каза тя. — Току-що ме превърнахте в комарджия по принуда. Ей така!

Ибрахим отметна глава и се засмя. Не че Джоан беше казала нещо толкова смешно, той просто изразяваше задоволството на човек, напълно удовлетворен от себе си. В смеха му се долавяше превъзходство.

Всъщност като го гледах колко свободно се отдава на веселието, така могъщ със смеха си… не можех да не си помисля, че светът се състои от губещи, всички ние сме губещи, а ето ти сега един победител. Ето ти победител.