Джак Енгелхард - Неприлично предложение

— Ти ме привличаш. Мисля, че го разбра. И двамата знаем, че нещо се случи. Не сме деца. Но това е просто химия, нищо друго освен химия и тя ще изчезне след час, когато всеки поеме по своя път. Била съм изкушавана и преди, сега отново се изкушавам. Такъв е животът. Но нищо няма да се получи. Вече съм решила.

Не бях сигурен, но като че ли хлипаше. Очите й се зачервиха.

— Лесно се разплаквам — обясни тя. После добави: — Не е вярно. Не съм плакала от години.

— Съжалявам, че те накарах да се чувстваш нещастна.

— Не бъди толкова нахален — шляпна ме леко по бузата тя.

— Нахален?

— Да, нахален. Знаеш, че е точно обратното. Има някакво чувство, а аз… обичам чувството.

— Но всичко това е химия — отвърнах аз.

— Молекули и разни други неща.

— Нищо няма да се получи.

— Нищо — повтори тя. — Гарантирам.

— Пито — платено.

— Точно така.

— Ами моите чувства?

— Ти нямаш чувства. Ти си мъж.

— Хубаво откровение.

— Добре де. Искаш да кажеш, че те привличам ли? По някакъв особен начин?

— Имам чувството, че се нуждая от теб.

— О, никога, никога не изпитвай нужда от мен. Това е лоша дума.

— Ти никога ли не се нуждаеш от някого? — запитах.

— Никога.

Тя се наведе към мен и ме целуна по бузата.

— Това мейнлайнска целувка ли беше? — попитах.

— Как разбра, че съм от Мейн Лайн?

— Току-що ти казах. По целувката.

— Тя ли ти говори за Мейн Лайн?

— Разбира се. Толкова е консервативна.

— А как се целуват там, откъдето си ти?

— Аз съм от Франция — отвърнах и й го показах с целувка.

— Как се представих? — попита тя след това.

— Все още по мейнлайнски. Необходима е практика — въздъхнах аз. — Но естествено, ти вече си решила.

— Точно така, решила съм. Защо да мисля другояче? Не ме гледай така.

Всъщност се зазяпах по зъбите й. С тях можеше да прави реклама на паста за зъби. С косата си можеше да рекламира шампоани. А с кожата си можеше да е първокласен модел. Горната й устна обаче беше леко подпухнала отляво и затова фъфлеше.

— Доброкачествен тумор — обясни тя.

— Къде?

— Устната. Откриха тумор, но доброкачествен. Оперираха ме.

— А аз мислех, че си съвършената…

— Shiksa [14] Женски полов орган (ивр.) (вулг.). — Б. пр. ?

— Как можа да кажеш такова нещо?

— Защото това е една от причините да изпитваме взаимно привличане. Толкова сме различни, а непознатото е така вълнуващо. Ти си цар Давид, а аз съм Дороти Паркър.

— А може би Вирсавия [15] В Библията — майка на Соломон и съпруга на Давид. — Б. пр. .

— Shiksa лоша дума ли е?

— Зависи как се използва.

— Ако се бяхме срещнали по-рано, вероятно щях да съм твоята shiksa .

— Харесваш тази дума.

— Shiksa? Да. Харесвам еврейски думи. Като shmatteh [16] Парцал (ивр.). — Б. пр. , schmuck [17] Мъжки полов орган (ивр.) (вулг.). — Б. пр. . Ти си един shmatteh .

— Това значи парцал.

— Така ли? А какво значи schmuck ?

— Аз ли съм schmuck!

— Да, ти си schmuck. Аз съм shiksa, а ти си schmuck.

— Голям schmuck ли съм?

— Да, ти си голям schmuck .

— Schmuck означава пенис.

— Не.

— Да.

— Ужасен си. Само как ме подведе! Отвратително. И аз знам една дума за теб.

— Каква?

— Schmuck .

Трапезарията в „Алгонкин” беше празна, тъй като бе късен следобед, но всички маси бяха покрити с бели ленени покривки. Настани ни един надут сервитьор. Поръчахме ябълков пай и кафе.

— Къде са останалите? — попита тя.

— Нито Дороти Паркър. Нито Джордж С. Кауфман [18] Американски сценарист и театрален критик (1889–1961). — Б. ред. . Какво разочарование.

Джоан се оплака, че паят е студен. Доброто й настроение като че ли се изпари.

— Мисля, че трябва да хвана следващия влак за Филаделфия — каза тя. — Готова съм да се прибирам.

— Готова си за този час?

— Какъв час?

— Каза, че един час след като всеки поеме по пътя си, ти ще забравиш за мен.

— Така ли казах?

— Да.

— Не си спомням да съм казвала такова нещо. Добре де, може да са два часа.

Тогава пристигна сметката. Огромна сума.

— Трябваше да я прегледаме предварително — казах.

— Само за пай и кафе? — учуди се тя. — Не вярвам на тази сметка.

— За толкова пари трябваше да ни дадат и стая — добавих.

— Ами да — каза тя. — Хайде да си вземем една.

Останахме изненадани един от друг в много отношения в онази стая в „Алгонкин“, но връхната точка, може би най-великият миг в историята на човечеството, беше началото: тя стоеше гордо изправена, така твърда и така мека, толкова руса и толкова бяла, и ме гледаше втренчено в очите, смъквайки розовите си гащички.