Масуджи Ибусе - Черен дъжд

Към десет часа мина на визитация главният лекар. Реакцията на туберкулина — отрицателна. Температурата — 38 градуса. Докато се занимаваха с абсцесите, стоях вън в градината. Чаках и се любувах на красивите шарани в малкото декоративно езерце. След малко се върнах. В коридора срещнах главния лекар и двамата си поприказвахме.

Той ми разказа, че посред нощ дежурната сестра влязла в стаята на Ясуко и я заварила да седи на колене на пода, опряла глава на кревата. Сестрата попитала какво става и тогава момичето обяснило, че местата, възпалени от абсцесите, нетърпимо го сърбят. Сестрата накарала Ясуко да вдигне нагоре нощното си кимоно и осветила абсцесите с фенерчето си. И що да види! По възпалените места се извивали и гърчели безброй червейчета. Те били от онзи вид, който паразитира в човешкото тяло. Излезли били от ануса, за да снесат през нощта яйцата си, като най-подходящо място за това се оказала вече гниещата на места плът на момичето. Накрая докторът ми каза, че иска да изследва под микроскоп парченце от възпалената тъкан на Ясуко и да оперира незабавно, ако това е необходимо. Още повече че до ануса назрявал нов абсцес.

— Добре де, ако отстраните по оперативен път възпалената кожа, какво ще стане на нейно място? — попитах аз лекаря.

— Тя постепенно ще се възстанови.

— Но ще останат белези, нали?

— Е това, струва ми се, не може да се избегне.

Докторът е около петдесетте.

Ясуко ми се видя изморена пък и удари звънецът за обяд. Това ми подсказа, че е време да си тръгвам. В коридора срещнах санитарката, която носеше обяда на Ясуко — сушена риба, зелен фасул, задушен в сусамово масло, яйце, мариновани краставички и кръгъл лакиран съд с ориз.

30 юли. Ясно е.

Следобед мъжът ми замина за болницата „Куишики“.

Като се върна, ми каза, че Ясуко имала температура 37 градуса. През нощта се била измъчвала от силни болки. Днес на обяд й дали таблетка сулфадиазин. Щели да продължат да й дават по една таблетка от това лекарство на всеки четири часа и половина. Мъжът ми обелил една от прасковите, които занесъл на Ясуко, и й подал парченце. Ясуко започнала да го яде със страничните си зъби. Оказало се, че предните и се клатят дори и при съвсем леко докосване с език.

Мъжът ми съобщил на лекаря, че Ясуко се оплаква от липса на апетит, но онзи отвърнал, че сега най-важното не било яденето, а редовното приемане на сулфадиазина, защото абсцесите се появявали един след друг. Не ми е ясно защо става така.

— На какво се дължи това? — попитах мъжа си.

— И аз не знам — отвърна той. — Но работата не ще да е наред, щом й се клатят зъбите, има силни болки в бедрата и всеки ден вдига температура.

Следобед внезапно задуха остър вятър. У нас се отби жената на собственика на мелницата. Минавала била случайно, та решила да види как сме, що сме. По едно време тя поде разговор за лъчевата болест и разправи историята на зетя на д-р Хосокава от село Юда. Онзи също бил лекар. Взривът го заварил в една от болниците в Хирошима. Изгорели бузите и ушите му и в раните му се появили червейчета. Те дори изяли меката част на едното му ухо. Ръцете на този човек също били силно обгорели, а пръстите му дори се били сраснали и той не можел да ги движи. Самият той отслабнал и останал само кожа и кости. Налагало се да постилат под него по три-четири дюшека, но той пак се оплаквал, че ужасно му е кораво и му убива. В един момент дори престанал да диша, но д-р Хосокава започнал да го лекува и той напълно се оправил.

Тъкмо си отиде жената на мелничаря и вкъщи пристигна бащата на Ясуко. Заяви, че иска да плаща разноските по лечението на момичето от събраните за сватбата пари. Мъжът ми беше вбесен, но нищо не каза, а продължи да седи със скръстени на гърдите ръце и да гледа мрачно в една точка на пода. Човек можеше да си помисли, че е хванат на тясно и не знае какво да отвърне.

Грижите около Ясуко съвсем изтощиха Шигеко. Наложи се да наемат санитарка, която да седи при болната. Решиха също така Шигемацу да ходи в болницата в нечетните дни от месеца, а бащата на Ясуко в четните. Шигеко, както се оказа, страдаше от сърдечна преумора.

В средата на август настъпи незапомнена по тия планински места жега. А колкото до състоянието на болната, дори и най-непосветения човек от един-единствен поглед можеше да разбере, че то е безнадеждно. Тя се оплакваше от непрестанно пищене в ушите, нямаше абсолютно никакъв апетит и при всяко ресане косата й падаше на цели кичури. Венците й се бяха подули и кървяха. Д-р Куишики предположи, че Ясуко развива периодонтит. Той й направи манту, на няколко пъти изследва кръвната й картина, след което отново й предписа сулфадиазин. Момичето отново трябваше да взима по една таблетка на всеки четири часа и половина.