Масуджи Ибусе - Черен дъжд

Бяхме се договорили с доктора да идва всеки три дена. Посъветвах се обаче с мъжа си и с Ясуко и отидох до дома на д-р Каджита, за да го помоля да идва вкъщи всеки ден.

Тази вечер Ясуко заспа в осем часа.

26 юли. Ясно е. Духа хладен вятър.

Сутринта температурата е 38 градуса. Ясуко има треска. Закуска: супа от бобено пюре, водорасли, раккьо, мариновани краставици, яйце, половин паничка ориз.

На обед температурата й е 36 градуса. Няма апетит и хапна само малко домати и салата.

В три часа дойде д-р Каджита. Каза, че се налага да се изследват изпражненията. Момичето едва склони. Вторият абсцес се пукна, но се образува трети. Докторът го намаза. Остави ни мехлем и прах. Вечеря: супа, рибени крокети, сушена скумрия, салата от краставици, две панички ориз.

След вечеря Ясуко почете книгата на Яда Соун „Биографията на Хидейоши“.

27 юли. Ясно е. После — дъждовни облаци.

Сутринта температурата е 37 градуса. Ясуко се чувствува малко по-добре. Закуска: супа от бобено пюре с патладжани, зелен боб, яйце, две панички ориз.

За пръв път от толкова време момичето се засмя.

Продължи да чете „Биографията на Хидейоши“.

На обед температурата е 37 градуса. Ясуко яде маринована краставичка, кимпира 38, задушена риба, омлет и една паничка ориз. Дойде писмо от неин колега от Фуруичи. Ясуко написа дълъг отговор и сама отиде да пусне писмото.

Спа чак до три часа, когато дойде д-р Каджита.

Температурата — 36,4 градуса. Докторът каза, че глисти в дебелото черво няма, стетоскопията е нормална.

Докторът намаза с лекарство абсцеса и на тръгване рече:

— Тази сутрин ми се обадиха от Ишими, за да ми съобщят, че баща ми получил удар. Заминавам за там утре рано сутринта. Вместо мен съм уговорил да идва д-р Мория, тъй че бъдете съвсем спокойни.

Стана ми криво. Бях чувала да се говори, че от много отдавна двамата лекари не се разбирали много-много.

— Но вие, докторе, няма завинаги да останете в Ишими, нали? — попитах го аз.

— Не, разбира се, че не. Както разбрах, ударът бил сравнително лек. Вие тук се грижете за болната.

Точно тогава се върна и мъжът ми и ние двамата изпратихме доктора чак до върха на хълма. Д-р Каджита се метна на мотоциклета си, запраши бързо по нанадолнището и скоро се изгуби от погледа ни.

Вечерта температурата й е 37,5 градуса. Дадох й за вечеря раккьо, салата, задушена риба, кюфтета, две панички ориз и домати.

Вечерта беше задушно и горещо. Ние измъкнахме вън в градината пейка, поставихме я под дървото кемпонаши и седнахме да се насладим на едва доловимия лек полъх на вятъра. С нас беше и Ясуко. Ние бъбрехме и ядяхме осолени бобени зърна.

Дойде старият Такидзо, дядото на Шокичи, и донесе три змиорки за Ясуко. Такидзо е на осемдесет и девет години. Той обясни, че след два дена ще бъде последният от най-горещите дни на лятото. През този ден всеки, който иска да запази силите си, трябва да изяде змиорка. Старецът седна при нас на пейката и ние се разприказвахме. Той бе достатъчно тактичен да не говори за болести. Вместо това старият Такидзо взе да разправя с много сериозен вид какви ли не измислени истории и предания. Ясуко се смя от все сърце. А самият разказвач оставаше все така тържествено сериозен, от което думите му звучаха още по-смешно.

— Отдавна, отдавна, някога много отдавна, когато дядо ми бил още момче, изнесли пейка под едно дърво кемпонаши и насядали да подишат свеж вечерен въздух. Един язовец дошъл да види няма наоколо изхвърлена от хората храна. Той подал муцуна изпод пейката и втренчил очи в онези, дето си приказвали на пейката. Но това било отдавна, отдавна, някога много отдавна.

Отдавна, отдавна, някога много отдавна, когато дядо ми бил още момче — продължи да нарежда старият Такидзо, — в махалата Огата в нашето Кобатаке живял един човек на име Йоичи. Той много почитал своите родители. За неговата достойна за похвала почит към тях знаели и хората от околните села, и пътниците, които минавали по тия места. Знаели за нея и отровните усойници и много уважавали Йоичи за това. Същите тези усойници много обичали да хапят пътниците. Но пътниците му намерили колая. Винаги, когато от храстите изпълзявала усойница, човекът извиквал три пъти „Аз съм Йоичи от Огата“, „Аз съм Йоичи от Огата“, „Аз съм Йоичи от Огата“. При тези думи страшната змия скланяла глава и бавно се връщала назад към пущинака. Но това било отдавна, отдавна, някога много отдавна.

Отдавна, отдавна, някога много отдавна, когато дядо ми бил още момче — поде нова история Такидзо, — един ловец убил елен и го помъкнал към къщата си. Но не щеш ли, подире му започнал да се промъква един страшен вълк. Обърнал се ловецът назад, а вълкът само това и чакал, скочил върху му и оголил грамадните си зъби. Но ловецът бил много хитър човек. Той си носел скрита в дрехите си торбичка със сол. А нали знаете колко се плаши нечистата сила от солта. И така, ловецът наръсил наоколо си солта и благодарение на нея успял да се прибере у дома си здрав и читав. Но това било отдавна, отдавна, някога много отдавна…