Масуджи Ибусе - Черен дъжд

28 юли. Ясно е. Около обед заваля. После пак стана ясно.

Веднага щом се събуди, мъжът ми отиде при д-р Каджита, за да му плати за лекарствата и да му поднесе един скромен подарък от нас. Като се прибра, ми каза, че докторът изглежда нямал намерение да се връща отново в Кобатаке. Но още щом зърнах бледото лице на своя мъж и усетих, че той едва диша, вече знаех какво точно ще ми съобщи.

Болната е добре. Температурата й е 37 градуса. На закуска яде супа, раккьо, яйце, мариновани краставички и две панички ориз. Проби се и третият абсцес. Ясуко сама го намаза с лекарство.

Ние тримата дълго обсъждахме към кой лекар да се обърнем, но така и не стигнахме до някакво определено решение. Мъжът ми дори донесе книгата за предсказания „И Дзин“, но и тя не ни помогна. Само я поразлистихме и толкоз. В края на краищата предоставихме правото на избор на самата Ясуко. След като обядвахме, племенницата ни заяви, че се чувствува отлично — температурата й също бе нормална — и че ще отиде да търси лекар. Поисках да я придружа, но после реших да не настоявам, защото тя заяви, че не е необходимо навсякъде да бъде придружавана.

Мъжът ми хукна към своето езеро с шараните. Стана ми дори неприятно, че чак толкова се е разбързал. Първото събиране на мъжките и женските рибки бе завършило с пълен неуспех. След това обаче той и приятелите му повторили опита с оставените за резерва риби и работата им потръгнала.

Нарязах една от змиорките и я изпържих. После изнесох навън да се проветрява спалното бельо на Ясуко.

Към четири часа след обед вкъщи притича запъхтян старецът от близката бакалница.

— Току-що позвъни вашето момиче — рече той. — Помоли да предадем, че решило да остане в болницата „Куишики“ в съседното село. Нямало нищо страшно, затова рече да не се безпокоите.

— Ама сигурен ли сте, че точно тя се обади?

— Да, да, беше госпожица Ясуко.

Известието се стовари върху ми като гръм от ясно небе. Посъвзех се горе-долу и отидох да изпратя телеграма на родителите на Ясуко. В нея писах, че някой от тях трябва незабавно да замине за болницата. Изтичах до езерото при мъжа си, за да му съобщя новината. Без да се отбива вкъщи, той веднага се отправи към болницата „Куишики“.

Привечер отново притича старецът от бакалницата.

— Телефонира вашият мъж. Посъветвал се бил с бащата на момичето и двамата решили да го оставят на лечение в болницата. Поръча да ви предам, че тази вечер ще се прибере късно.

— А как е Ясуко?

— Той нищо не ми каза за това, но предполагам, че всичко е наред.

Спомних си, че сутринта най-неочаквано бях получила сърцебиене. И ето какво излезе…

29 юли. Ясно е.

Мъжът ми се върна посред нощ. В болницата на Ясуко бяха поставили диагноза, която малко се различавала от тази на д-р Каджита. Лекарите твърдели, че високата температура се дължи на абсцесите, които били причинени не от един-единствен вид бактерии, а от много и най-различни видове. С една дума, освен леката форма на лъчева болест имало и някакво друго съпътствуващо заболяване. На момичето поставили инжекция с туберкулин.

Тази сутрин на път за болницата се отбих в съседната бакалница, за да благодаря на стареца за вчерашната му любезност. Старият човек ми разказа, че предишния ден следобед видял Ясуко да излиза от болницата „Курода“. В същото време в магазина беше и госпожа Йошимура, която възкликна:

— А-а, сега се сещам, че и аз я видях. Тя има жълт чадър, нали? Видях я да влиза в клиниката на д-р Омура.

В цялото село жълт чадър имаше само Ясуко. Него госпожа Йошимура бе видяла в около два и половина часа. Старецът пък бе видял момичето в един часа. Значи Ясуко бе отишла най-напред да се прегледа при д-р Курода, после при д-р Омура и чак след това бе заминала за болницата „Куишики“. Истина е, дето казват, че болестта кара човека да си загуби ума. Той се мята от една крайност в друга, измъчва се, гледа да се залови и за най-нищожната сламка…

Болницата „Куишики“ е дървена сграда, измазана с хоросан. Макар и доста малки, стаите са светли и проветриви. Леглото на Ясуко е наполовина закрито от завеса. Щом ме зърна, момичето се разхълца:

— Извинявай, лельо, направих това, без да се посъветвам с вас — едва успя да изрече тя и зарови лице във възглавницата.

Без да отвърна нищо, взех направо да й разправям за пържената змиорка, която й бях донесла. Съобщих й и как вървят работите с шараните на моя мъж. Но Ясуко беше в такова състояние, че смисълът на думите ми едва ли стигаше до съзнанието й.