Масуджи Ибусе - Черен дъжд

Въпреки гъстата мъгла, в градината се виждаше съвсем ясно. Просто удивително!

— Слушай, Шигемацу — зашепна бързо Шигеко, като прибра с ръка падналата на челото й коса. Тя винаги правеше това, когато бе възбудена. — Искам да ти кажа какво чух днес от д-р Каджита. Само че никой не бива да знае за това.

— Хайде! Ще говорим тихо.

Същата вечер около девет часа, когато Ясуко била вече задрямала, Шигеко се измъкнала от къщи и отишла при д-р Каджита, за да узнае какви са резултатите от изследванията на тяхната племенница. Оказало се, както й обяснил лекарят, че тайно от всички момичето се ровело в разни книги по домашна медицина и се мъчело да се лекува само. Узнаели ли хората за това, те веднага щели да си помислят, че съпрузите Шидзума не са искали да направят нищо за своята племенница, докато признаците на лъчевата болест не излезли наяве. А слуховете, че тази болест е неизлечима, само щели да потвърдят подозренията им. Съвсем наскоро подобен случай имало в съседното село. Д-р Каджита казал още, че понякога изостреното чувство за свян у младите жени ги прави прекалено упорити, което води до трагичен край.

— Най-напред тя е имала температура — продължи да разказва тихо Шигеко. — По съвет на „Домашния лекар“ Ясуко започнала да пие аспирин. Температурата обаче не спадала и тя заменила аспирина със сантонин.

— Добре де, ама нали сантонинът е средство против глисти?

— Да, така е. И Ясуко получила диария, но след няколко дена температурата й все пак спаднала. След това обаче на бедрото й се появил болезнен абсцес. Тя си помислила, че е болна от някаква страшна болест, и дори не се решила да отиде при доктора за антибиотична паста.

— А-а, чак сега разбирам защо Ясуко толкова дълго време не използваше ваната. Бояла се е да не ни зарази — рекох аз.

— После абсцесът се пукнал и тя се пооправила, но пак вдигнала температурата и започнала да й капе косата. Едва тогава тя с ужас проумяла, че е болна от лъчева болест, и изяла три-четири листа от алое. Чак когато разбрала, че повече не бива да мълчи, дошла да ти каже за състоянието си. Та ето какво ми разказа д-р Каджита.

— Пък аз се чудех защо на нашето алое корените му са се показали. Сякаш някой го е скубал. Горкото момиче, мислело е, че след като растението помага при анемия и увеличава червените кръвни телца, то може да го излекува.

— Толкова ми е мъчно за Ясуко, толкова ми е мъчно! Но защо се е срамувала да каже, че на крака й има абсцес? И защо не ни каза по-рано? Може би в началото не е и подозирала колко сериозно е болна? — гласът на Шигеко секна и тя въздъхна тежко.

Шигемацу също въздъхна. Сега не им оставаше нищо друго, освен да хранят момичето с калорична храна и да оставят всичко в ръцете на лекарите и лекарствата.

На другия ден имаше буря и една мълния разцепи огромния бор, който стърчеше сред останките на старото кметство. Когато бурята премина, у тях дойде д-р Каджита, за да прегледа Ясуко. Разбраха се той да я посещава веднъж на три дена. Лекарят ги посъветва да настанят болната в отделна стая, в оная част на къщата, в която бе живяла майката на Шигемацу. Шигеко трябваше да изпълнява ролята на болногледачка. Тайно от Ясуко решиха Шигеко да води и дневник, в който да отразява развитието на болестта.

Лекарят посъветва момичето да яде същата храна като тази, която приемаше болният в по-лека форма Шигемацу. То можеше да лежи или, ако желае, да излиза на разходка, но най-важното бе на всяка цена да се храни три пъти на ден. В стаята на болната Шигеко закачи пейзаж на художника Чикуден Таномура. Нищо чудно картината да бе фалшификат. Тя се бе появила у тях пет месеца след края на войната в деня, когато падна първият сняг. Тогава в Кобатаке дойде да търси продукти някакъв собственик на тъкачница от Шиничи. Човекът трябва да беше доста натясно, защото се бе съгласил да продаде картината на Шигеко само срещу три шо 36ориз и пет корена дяволски език.

За да не разстройва Ясуко, Шигемацу реши да влиза при нея колкото се може по-рядко. В къщата им той бе първата жертва на лъчевата болест, но сега двамата си бяха разменили местата. Състоянието на Ясуко бе далеч по-тежко от неговото и на нея едва ли щеше да й бъде приятно постоянно да й се напомня за това. Пък и Шигеко потвърди, че племенницата им се стеснява от него, макар че не проявяваше желание да се върне в дома на своите родители. На втория ден след като я преместиха в отдалеченото крило на къщата, Шигемацу влезе при нея, за да натопи във вазата букет току-що откъснати карамфили. Той остана поразен от настъпилата с момичето промяна. Ясуко бе много отслабнала. Щом усети погледа му върху себе си, тя затвори очи. За последните няколко дена цветът на лицето й се бе променил и сега то бе синкаво и почти прозрачно и носеше ясния отпечатък на анемията.