Масуджи Ибусе - Черен дъжд

(Долунаписаното е допълнение към моя дневник, което съм принуден да направя, защото в началото погрешно описвам подробностите относно спасителния отряд от Кобатаке. За това има и още една причина, която ще обясня по-късно.

Спасителният отряд е бил съставен от две групи. Първата, в която са влизали шестнадесет пожарникаря, е била мобилизирана със заповед на полицията. Втората група е била от работници от здравната служба (дванадесет медицински сестри), свикани по заповед на префектуралното управление. За това научих съвсем наскоро.

Около десет часа вечерта на шести август, деня, в който над Хирошима бе пусната бомбата, всички членове на пожарната команда в Кобатаке се събрали в кметството. Те били повикани там лично от кмета, който се обърнал към тях горе-долу със следните думи:

— Съжалявам, че съм принуден да ви събирам тук посред нощ, но това го изисква получената днес от полицията заповед. Днес около осем часа сутринта Хирошима е била бомбардирана и са били нанесени огромни щети. Подробностите са все още недоизяснени, но всички вие, заедно с пожарникарите от другите селища на околията, трябва незабавно да заминете за там. С една дума, съгласно заповедта, за която ви споменах, там вие вероятно ще извършвате работа по събаряне на къщи. Затова ви призовавам да бъдете внимателни и да се пазите да не ви сполети някакво нещастие. Освен това да мобилизирате всичките си сили за спасяване на всеки оцелял от катастрофата наш съселянин, изпратен в Хирошима като член на отряда „Коджин“. Желая ви успех. Ще се моля да се върнете живи и здрави.

Редно било след кмета да вземе думата командирът на пожарникарската бригада. Него обаче не били успели да извикат, защото къщата му била далеч от кметството, а наредбата за пълно затъмнение забранявала ходенето по улиците с фенер. Вместо командира станал да се изкаже Канешиге — негов заместник и едновременно с това изпълняващ длъжността ковчежник на бригадата.

— Съвсем ясно е — рекъл той, — че там, в Хирошима, вашата задача ще бъде освен да събаряте къщи, да спасявате и членове от състава на отряда „Коджин“. Тъй че аз се надявам, че вие, момчета, ще спасите колкото се може повече хора, особено наши съселяни, и ще помогнете да бъдат те върнати тук, сред нас, за да сме готови, когато настъпи часът, да защитим доблестно от врага нашето село. Макар и сега да не знаем подробности за нанесените щети, аз искам от вас да бъдете самоотвержени докрай и на място да се справите с всички трудности.

Хората от бригадата облекли пожарникарските си униформи и всеки обул обувки със специални гумирани подметки. Момчетата, които заминали за Хирошима с камион с газгенератор, носели със себе си триони, въжета, брадвички, ватирани качулки и спални принадлежности. Докато ги стегне за път и изпрати, селото било изпаднало в трескава суматоха. Фаровете на камиона били покрити така, че да хвърлят светлина само на няколко метра напред, и в тъмнината хората, които заминавали, и онези, които ги изпращали, не можели да виждат дори лицата си. Мъже и жени се познавали един друг само по гласовете, от камиона се протягали надолу ръце, от земята към каросерията също се протягали ръце…

Най-напред камионът спрял в Такафута. Тук той бил натоварен с брашно, захар и други, донесени от селяните, продукти. Пред кметството пожарникарите били приветствувани от председателя на местната Асоциация на ветераните, който се обърнал към тях с няколко напътствени и доброжелателни думи. После, заедно с хората от пожарната команда на Такафута, момчетата се отправили за попълнения към Тойомацу, Юки, Фукунага и четири други села и градчета. Призори пристигнали в Шоге. Оттам продължили с влака и към десет часа сутринта на другия ден пристигнали в Яга-мачи, в околностите на Хирошима. До самия град се добрали пеша и веднага се заели със задачата да оказват помощ на оцелелите и да горят труповете на мъртвите.

Тъй като целият град бил сринат до основи, въжетата и трионите, които пожарникарите донесли със себе си, за да рушат къщи, се оказали съвсем безполезни. Момчетата събирали сред развалините смачкани чайници и празни бутилки, пълнели ги с вода и поели ранените, които се измъчвали от изгарящата ги жажда. Натъкнели ли се на тежко ранени край пътя, те ги карали да си отварят устата и им наливали вода. Правели това много внимателно, за да не излеят нито капчица на вятъра. Всички били до гуша заети с тази работа и със задачата да изгарят труповете.