Масуджи Ибусе - Черен дъжд

Шигеко му обясни подробно всеки един от признаците на болестта и му показа дневника, който бе водила всяка вечер преди лягане. Тя го бе написала не така, както би сторила това една професионална медицинска сестра, а като обикновен дневник с описания и на места с лични впечатления. Скоро обаче двамата разбраха, че усилията им са съвсем напразни. Загубил надежда, че може с нещо да помогне на племенницата си, в отчаяние Шигемацу реши да отиде за съвет в клиниката на д-р Хосокава, там, където преди година го бяха оперирали от хемороиди. Искаше да покаже на лекаря и единственото доказателство за напредването на болестта — дневника на Шигеко.

Като поразлисти две-три страници, д-р Хосокава се обърна към Шигемацу и рече:

— Защо не изпратите дневника на Комисията по разследване на жертвите на атомната бомба в Хирошима? В него са описани трима души — лекар, един болен от лъчева болест и човек, който се грижи за този болен. Трима души, централна фигура от които е жертвата на атомната бомба, трима души, изтощени до краен предел от ужаса, пред който са изправени… Ами че това става ясно от един-единствен поглед върху дневника. Комисията в Хирошима събира данни за всички жертви на атомната бомба и от време на време публикува съобщения за това, какво става със страдащите от лъчева болест.

Шигемацу дори не знаеше за съществуването на подобна комисия. От доктор Хосокава за пръв път чу, че през есента веднага след войната в Хирошима пристигнала изследователска група на окупационната армия, придружавана от група лекари от Токийския университет. В процеса на работа групата прераснала в Комисия по разследване на жертвите на атомната бомба. Същата тази комисия, която, както се твърдяло, се ръководела от високи идеали, събирала данни за жертвите и изготвяла научни доклади. Но тя изучавала само причините за възникването на болестта, без да се занимава с начините на лекуването й.

Шигемацу се вълнуваше повече от здравословното състояние на Ясуко, отколкото от високите идеали на комисията, затова прекъсна д-р Хосокава и отново настоя на своето:

— Моля да ме извините, докторе, защото аз наистина разбирам колко сте зает. Но пак ви моля, ако намерите свободна минута, да прочетете внимателно дневника. Тогава, сигурен съм, ще разберете защо съм дошъл да търся помощ от вас. Прочетете го и ще видите, че болен от лъчева болест е един член от моето семейство.

— Вие смятате, че аз мога да помогна… И все пак, драги мой, става дума за лъчева болест — рече намусено лекарят. — А аз съм специалист по хемороидите и вие добре знаете това, нали? А лъчевата болест е… как да кажа… странно и непонятно заболяване. Нали и моят зет беше болен. Аз наистина направих всичко възможно да го излекувам, но напразно… Е, добре, оставете все пак дневника. Ще го прегледам още тази вечер, ако успея.

Шигемацу много се зарадва, че успя така бързо да склони доктора. Разделиха се с уговорката, че след няколко дена той ще дойде да си прибере дневника.

Шигеко го бе водила в течение на шест дена, започна от деня, в който д-р Каджита за пръв път посети болната. Написала го бе набързо и доста нечетливо, затова Шигемацу го преписа, като изглади на места и стила.

25 юли. Гръмотевична буря. Празник на храма Теджин.

Към десет и половина сутринта започнаха силни болки, придружени с повръщане. Ясуко ужасно страда. След около десетина минути болката премина. Температурата й е 38 градуса. Косата на момичето капе.

Към два и половина заваля силен дъжд. Два-три пъти изтрещяха гръмотевици.

В три и половина дъждът спря. Дойде д-р Каджита да прегледа Ясуко. Температурата — 39 градуса.

Абсцесът на бедрото бе преминал. Появил се беше обаче друг. Не исках да притеснявам Ясуко, затова не гледах, докато я преглеждаха. Най-сетне докторът обяви, че е свършил прегледа, и аз излязох на верандата, където приготвих два легена — единия с топла, а другия със студена вода. После се върнах в стаята.

Щом докторът излезе, Ясуко покри лицето си с кърпа.

— Как гърмеше днес, а? — обади се от верандата д-р Каджита. — Да ти стане страшно чак — засмя се той.

После отново премери пулса на Ясуко и като рече на себе си: „Най-добре ще е да инжектирам сто хиляди единици пеницилин“, направи й инжекцията. Изпратих доктора до портата и той ми рече:

— Тя е по-изнемощяла от вчера. Изтощена е от температурата.

За вечеря приготвих на Ясуко задушена риба, яйце, морско зеле, раккьо 37, паничка с ориз и домати.