Масуджи Ибусе - Черен дъжд

Отново се озовах сред познатото ми вече море от развалини. Хората, които се ровеха сред тях с надеждата да открият останките на своите близки, приличаха на събирачи на миди. Приклекнали и замръзнали неподвижно, те внезапно се изправяха, но в същия миг отново клякаха обратно. Стъпих на моста Йокогава и се наведох през перилата, за да видя какво правеше онзи обгорял и тресящ се кон, който на шести август стърчеше предано край мъртвия си стопанин. От коня бе останал вече само скелет. Малко по-надолу от моста двама души — баща и дете — загребваха вода с една свита на фуния тенекиена кутия. От горната страна на моста същото правеха две жени на средна възраст. Известно време те загребваха чевръсто, а после, сякаш лишили се от сетните си сили, се облягаха на каменния бряг. Жените бяха намушкали между камъните бамбукови пръчки, бяха поставили върху тях и отстрани листове ламарина и така си бяха приспособили нещо като колиба. Нагоре по реката се виждаха още много такива убежища.

В района Сорадзаячо на северния край на моста Аиои две жени бяха приседнали върху куп счупени керемиди и тихо плачеха. И двете бяха на около двадесет години и изглеждаха като да са сестри.

Горните етажи на двете големи изложбени зали бяха разрушени и сега висяха застрашително надолу, като се крепяха само на железобетонните си рамки. Точно по средата на моста Аиои се издигаше висока гърбица. Бетонната настилка се бе напукала цялата, като на места цепнатините бяха два до три сантиметра широки. През реката, успоредно на моста, минаваше водопроводна тръба. По средата й се беше образувала цепнатина, широка около петдесет сантиметра, и през нея човек можеше да види краищата на тръбата.

Стигнах до южната страна на моста Мотокава. Бе отлив и на оголилите се между вировете сухи места тук-таме се виждаха мъртви и вече почнали да се разлагат риби. Имаше и раци, застигнати от смъртта в момента, в който са се измъквали изпод камъните. Тръстиките от двете страни на реката бяха невероятно избуяли. Аз дълго мислех, но така и не можах да проумея защо блясъкът и силният звук стимулираха растежа на някои растения.

По парапетите на всички мостове, по които минах, бяха накачени бележки. Имаше и послания, надраскани по бетона с въглен. Колко много бяха те! Пред тях, като пред дъска за обяви, се трупаха тълпи от хора. От време на време някой се спираше, написваше набързо няколко думи и почти тичешком изчезваше. Текстът на тези послания беше пределно ясен и прост, затова пък съдържанието им изразяваше толкова сложни чувства и душевни състояния. Преписах някои от тях в тетрадката си:

„Коносуке, ела у лелини си в Гион. Татко.“

„Мамо, татко, съобщете ми къде сте. Маюми, гр. Хацукаичи, Сакуро, г-н Абе.“

„Дете се безпокои за своя баща. Хасуе, гр. Хаппонмацу, Яичи Шинтаку.“

„Шиндзо Ватанабе е жив и здрав. Настоящ адрес: Мидории, Шигеки Сехара.“

„Безпокоя се за своите съкурсници. Ще идвам тук всеки ден в десет часа. Втори «а» курс, Средно промишлено училище, Тайдзо Огава.“

„Дядо, баба и Емико са безследно изчезнали, Шоджи, Нацуйо, търсете ни у г-н Токуро Ида в Огава-чо. Асуока.“

„Г-н Икуо Нишигучи от Камия-чо, съобщете, настоящия си адрес, за да ви върна парите. Вашият познат от Накахиро-чо.“

„Яека, на връщане за Фучю се отбий в Михара“

Аз хукнах да бягам, като яростно размахвах кърпата си, за да разпъдя подгонилите ме рояци мухи. Скоро обаче останах без душа и продължих вече по-бавно. И тук от двете страни на пътя изпод развалините на тухлените стени и камъните се подаваха неимоверно избуялите стъбла на див киселец и змийски грах. Бурените се бяха толкова източили, че не можеха да стоят изправени и се бяха наклонили от собствената си тежест на една страна. Нима наистина това бе резултат от взрива на бомбата?

Веднъж в нашето село се бе отбил един експерт по селскостопанските въпроси. От него тогава чух, че ако ориз се отглежда в много дълбока вода, от съприкосновението с нея клетките на стъблата започват изключително бързо да се разрастват и впоследствие стъблото се накланя на една страна. Това, според него, бил научно доказан факт. Не бях обаче чувал, че подобен ефект върху растенията има и внезапното въздействие на светлината, звука и топлината. Бомбата убиваше хората, но от нея мухите явно се размножаваха с невероятна бързина, а растенията избуяваха. Когато предишния ден минах покрай ресторантчето за удон 28, в задния му двор видях повалено от взрива бананово дърво. По него бяха покарали нови филизи, високи горе-долу около половин метър. Днес те бяха вече около метър. Като човек от село аз много добре знаех как растат дърветата, но подобно нещо не бях и сънувал.