Масуджи Ибусе - Черен дъжд

После на село започнали да се завръщат тълпи ранени. Някои умрели почти веднага, след като се добрали до родните си места. Други известно време се мъчели в страшни болки. В Хиросе имало един лекар специалист по детски болести, който заявил, че няма представа що за заболяване е това и как да го лекува. Той мажел раните на пострадалите с някаква паста против изгаряне, а на онези, които се оплаквали от най-нетърпими болки, поставял инжекции с „пантопон“. Това лекарство обаче било съвсем недостатъчно и стигало едва само за първия ден. После лекарят вече нямал с какво да помага на ранените.

В Кобатаке се върнали двама души с тежки рани от изгаряния и с изпочупени кости. Ватанабе и Такамару отишли да ги питат дали не знаят какво е положението в района „Сенда-мачи“. Но всичко, което онези двамата действително знаели, било, че къщите са напълно изгорени, а успелите да се измъкнат живи са тежко ранени. Така и не могли да узнаят нашите близки живи ли сме и каква е съдбата ни. И понеже сметнали, че ако сме живи, то до това време сме щели непременно да се върнем в Кобатаке, оставало им само мисълта, че сме загинали. При всички случаи да останем да живеем сред развалините им се струвало напълно невероятно. Така че не след дълго всички единодушно решили, че ние тримата сме отдавна вече на онзи свят.

Въпреки това обаче все пак нещо трябвало да се направи. Налагало се най-малкото някой да отиде до Хирошима и да потърси останките ни. Тъкмо Ватанабе обмислял как да постъпи, когато на десети август рано сутринта при него дошли още петима наши роднини. След кратко съвещание било решено като начало от името на всички в града да заминат Ватанабе и Такамару. Двамата тръгнали, като взели със себе си оризови сладки и препържен ориз, с който трябвало да извършат помена за нас.

Преди да напуснат селото, Ватанабе и Такамару се отбили и при старата ми майка. При нея заварили моята по-малка сестра с двете й деца. Майка ми, която също била сигурна, че ние тримата сме или разкъсани на парчета от бомбата, или сме смазани под развалините на къщата си, била наредила снимките ни на семейния олтар, пред всяка една била сложила чашка с вода, а в една ваза до тях била натопила гергини.

— Щом като отивате в Хирошима — рекла тя, — тогава ще ви помоля да вземете със себе си и малко тамян. А също така и прясна вода и свежи листа от нашето село. На мястото на къщата им ще запалите тамяна, ще поръсите наоколо с водата и ще разпръснете листата. Ще ви дам и малко плодове от кемпонаши. Шигемацу толкова обичаше това дърво.

Майка ми наляла вода от кладенеца на двора в празна бутилка от оцет, завила малко тамян и свежи листа в парче хартия и дала всичко това на Ватанабе. После дигнала от земята два-три плода кемпонаши, окапали, преди още да са узрели и ги намушкала в джоба на раницата му.

Село Кобатаке е на петстотин и петдесет метра над морското равнище. То се намира на едно заобиколено от три страни с високи планини плато между река Ашида, която тече на юг през източната част на префектура Хирошима и река Ода, която напоява земите на префектура Окаяма. В старите времена тези земи са били собственост на феодалните владетели от клана Накацу в Кюшу 27. И досега в селото се е запазила къщата на тогавашните самураи, но самото то лека-полека запада, защото липсва дори един що-годе нормален път, който да го свързва с външния свят. Ватанабе и Такамару трябвало близо два часа да се спускат по тясната планинска пътека по течението на река Ашида. Стигнали до едно място, наречено Уокири, а оттам ги взел някакъв камион с газгенератор. В разрушения град Фукуяма двамата пристигнали след десет часа вечерта.

Фукуяма била бомбардирана на осми август и целият град, освен част от северния му район, бил сринат до основи. Всичко тънело в непрогледен мрак. Ватанабе и Такамару крачели по пътя, като едва се ориентирали в тъмното. Най-сетне двамата се добрали до железопътната линия Саньо. Те закрачили направо по нея на запад, докато стигнали до някаква гара. Потърсили къде да си купят билети за влака, но наоколо нямало жива душа. Внезапно в мрака се натъкнали на някакъв мъж, който, ако се съдело по гласа му, бил около петдесетте и говорел с токийски акцент. Мъжът им обяснил, че преди месец се бил евакуирал от столицата във Фукуяма, но и тукашният му дом изгорял и сега той бил останал без покрив.

След това мъжът разказал на Ватанабе и Такамару за въздушното нападение на осми. Около полунощ шестдесет бомбардировача Б-29 се насочили към града и започнали да пускат по полята около него осветителни снаряди, след което нападнали вълнообразно и стоварили страшния си товар върху него.