Масуджи Ибусе - Черен дъжд

Погледнах физиономията си в огледалото. Инфектираното място от едната страна на носа ми бе зейнало, но беше едно такова твърдо. Животът е наистина една поредица от неприятности! Отидох да намокря една кърпа, после внимателно изтрих с нея раната, сложих чисто парче и лепнах отгоре му пластир.

Шигеко и Ясуко се върнаха тъкмо когато прибирах мрежата. Донесли бяха три порции храна от стола. Двете жени започнаха да нареждат върху взетата назаем масичка сварени в соя листа от батати, мариновани зеленчуци и чинийки с варен ечемик, смесен с трици. Докато ядяхме, Шигеко разправяше новините, които бе чула край реката. Шигеко и Ясуко изпрали дрехите си и докато те съхнели по камъните на брега, двете киснели във водата. На същото място имало още три жени, които през цялото време си говорели за това, какво става в Хирошима.

В двора на Първо префектурално средно училище — разказвала едната от тях — имало резервоар с вода за гасене на евентуален пожар. Та около този резервоар лежали труповете на стотици ученици и доброволни отрядници. Повечето били полуголи, защото дрехите им били изгорели. Отдалече всички те изглеждали като цветна леха с лалета. Отблизо пък приличали на огромна хризантема с безброй листенца.

Друга една от жените пък била видяла на улицата пред храма Ширатори превърнат в железен скелет трамвай. Мъртвият и наполовина изгорял ватман все още здраво стискал в ръката си ръчката за управление. На площадката на вагона лежали няколко обгорели трупа.

Сутринта на 6 август — взела да разказва и третата жена — на Западния плац на града марширувала военна част, командувана от офицер. Войниците тъкмо били свършили марша и сваляли гимнастьорките си за да се приготвят за гимнастика, когато лумнало огромното огнено кълбо. Един от войниците в редицата най-отзад бил с гръб към гъсто клонесто дърво. Та той именно твърдял, че видял със собствените си очи как главната кула на хирошимския замък в един миг се стрелнала нагоре към небето, без дори да изгуби формата си. В следващия миг момчето вече нищо не виждало. Но то се било заклело, че наистина видял кулата да се издига четиридесет-петдесет метра право нагоре с всичките си пет етажа. Но дори и историята да е самата истина, войничето едва ли е могло да види в пълно съзнание това невероятно явление. По-скоро в мига на експлозията гледката просто се е отразила върху ретината на очите му, реших аз.

Хората, попаднали след време на същото място, твърдяха, че видели кулата разбита на парчета на насипа до реката. Изглежда, че взривът имаше способността да вдига и носи във въздуха огромни и тежки неща. Кулата на замъка може би тежеше стотици тона, но силата, която я бе вдигнала във въздуха, без дори да наруши конструкцията й, трябва да е била по-голяма и от земното притегляне.

Веднага след взрива от всички околни на Хирошима градове и села започнали да прииждат спасителни отряди. Един от тия отряди от град Мийоши дошъл в Хирошима да търси ученичките от девическата гимназия и други свои съграждани. Част от момичетата от трети гимназиален клас, пък и от по-горните класове били мобилизирани да работят като помощник-медицински сестри във военната болница. Други работели в самолетния арсенал в Куре. И така, спасителният отряд от град Мийоши, състоящ се от около стотина души, влязъл в Хирошима рано сутринта на 7 август. За зла участ обаче, отрядът попаднал в пламъците на пожарите и всичките му членове загинали. Само един от хората, млад човек на име Джицуо Табучи — ръководител на звено от отряда и лектор на специализантите в девическото училище — успял да се измъкне жив и да стигне до квартала Гион извън града. Но там паднал и загубил съзнание. Не ще и дума, че всички ученички от Мийоши, намиращи се по време на взрива в Хирошима, са загинали до една.

Тук трябва да добавя, че след войната съвсем случайно се запознах с г-н Табучи. Той ми разказа как на 6 август сутринта, тъкмо когато преглеждал вестника, преди да тръгне за работа, по-скоро усетил, отколкото видял, синкава искра да пресича небосклона. Отдал го на въображението си, но по обед по радиото предали военно съобщение за бомбардировката. Към три часа след обяд в Мийоши започнали да пристигат ранени от Хирошима. До гарата Шимо-Фукагава влаковете не вървели, та ранените трябвало да извървят пътя от пламналия град дотам пеша.

Местната медицинска асоциация и пожарната бригада на град Мийоши организирали издигането на палатки на централния площад пред гарата. Там на ранените била оказвана първа помощ. Някъде около пет часа било свикано общо събрание на медицинската асоциация, на учителите от средното и девическото училище в града и на представители на Мийоши и околните села, на което се взело решение да се образува спасителен отряд. Г-н Табучи бил назначен за шеф на първи взвод на отряда. На 7 август в пет часа сутринта хората стигнали с влак до Шимо-Фукадзава, откъдето тръгнали пеша за Хирошима. Там пристигнали около десет и половина. Онова, което видели, ги потресло, но те разбира се не знаели какъв вид бомба била пусната. Ужасът на всички членове на спасителния отряд бил невероятен, какво друго им оставало да правят, освен да приемат нещата такива, каквито са.