Масуджи Ибусе - Черен дъжд

Скоро мъжът на г-жа Нодзу — армейски капитан — се прибрал вкъщи. Със себе си той водел няколко войници. Те вдигнали ранената г-жа Нодзу и я отнесли нанякъде. Съпрузите Нитта се отправили към болницата, като се крепели един друг. Двамата били потънали в кръв и гледката била ужасяваща.

Шигеко се върнала вкъщи, мушнала в скривалището още някоя и друга вещ и побягнала към университетското игрище.

Имаше в разказа на жена ми нещо, което не можеше да се обясни нито от гледна точка на науката, нито пък на простата човешка логика. Мощната въздушна вълна бе преминала през нашия район по посока от север към юг. И макар дърветата в градината, самата къща и вътрешните врати да се бяха наклонили на юг или югозапад, копринената торбичка с дъсчиците, на които бяха написани имената на прадедите ни, е изхвърчала от юг на север — северозапад, като е била отхвърлена при това на цели тринадесет метра — около осем метра вътре в къщата и други пет през градината до езерцето. Във всичко това нямаше и капчица логика. Затова предположих, че най-напред торбичката е била изхвърлена навън в южна или югозападна посока, след което някакво обратно въздушно течение я е поело и е отпратило на северозапад.

9 август.

Снощи на вечеря изядохме последните си неприкосновени запаси от храна, което означаваше, че от този ден трябваше да разчитаме само на стола на фабриката. Закуската отиде да вземе Шигеко, а обяда — Ясуко. Но докато обядвахме и двете едновременно започнаха да мърморят. Да получаваш от общото зеленчуци и ориз — иди-дойди — твърдяха те, но чак пък и ядене, приготвено от други, това е вече неприлично. И то да ядеш, без да вършиш каквато и да било работа. За двете жени подобен начин на живот бе непоносим. Предишния ден те бяха заети с ранените, но от този ден нататък работа за тях нямаше и Шигеко и Ясуко чувствуваха неудобство да ходят в стола за храна. А сутринта директорът бе освободил племенницата ми от преките й служебни задължения до второ предупреждение.

Аз се раздразних не на шега от приказките им и веднага им измислих работа.

— Утре ще отидете в Сенда-мачи. Ще се опитате да разберете какво става там с нашите съседи. Тъкмо ще вземете от скривалището дрехи за преобличане и пълните с ориз бутилки. Скрил съм ги за черни дни, но по-черни от тия сега, струва ми се, няма да настъпят.

Двете жени малко се поуспокоиха и дори се съгласиха вечерта да отидат заедно до стола за храна.

В противовъздушното скривалище в нашата къща бяха скрити радио, одеяла, чинии, всякакви кухненски принадлежности и разни други храни освен ориза. На празното място в градината бях закопал четири двулитрови бутилки с ориз, осемнадесетлитров бидон със соя и една тенекия с дрехи — главно бельо и памучни кимона. Всичко бе останало непокътнато. Проверил бях това, преди да напуснем горящия град.

Единствените дрехи, които Шигеко и Ясуко имаха, бяха тези на гърба им. Двете започнаха да си шушукат. Чудеха се може би как да изперат бельото си и какво да правят, докато то съхне. Посъветвах ги да отидат на реката, да изперат всичко и докато дрехите им изсъхнат, да седят във водата. Те грабнаха по един пешкир и излязоха.

Изглежда, че напрежението в мозъка ми се поуталожи, защото изведнъж започнах съвсем осезаемо да усещам ужасната жега. Налегна ме и неудържима дрямка. Просто не можех да мръдна от мястото си. Но щом легнах и затворих очи, в паметта ми нахлуха всички спомени за безбройните стълбове дим долу край реката и по хълмовете из околността и така и не можах да заспя.

Прав или в легнало положение потта се стичаше на струи по тялото ми. Можех да избърша лицето си само от дясната страна. На лявата си сякаш имах компрес от гореща кърпа, нещо като онези, които ти лепи на лицето бръснарят. Но далеч не чак толкова приятен, като се има предвид глождещата ме мисъл за потта и събиращата се под марлята гной. Единственото нещо, което можех да направя, бе да притисна леко превръзката към бузата, за да й дам възможност по-успешно да поеме в себе си гнойта и потта. Аз наистина на няколко пъти я понатисках, но скоро усетих, че тя се подмокри. Трябваше да сменя марлята, но чиста нямах, затова извадих от санитарния си пакет една триъгълна кърпа, отрязах от нея парче, колкото да покрива бузата ми, попарих го с вряла вода и го оставих да съхне на слънце.

Бях прилегнал, облегнат на един дирек на верандата, и дремех, когато служителят от нашия общ отдел Танака дойде да ми съобщи, че преди малко дал провизии на някакви войници.