Масуджи Ибусе - Черен дъжд

С върха на пръстите си хванах една навита на стружка кожичка и леко я дръпнах. Леко ме заболя, което поне ми вдъхна увереност, че лицето си е моето. Продължих малко по малко да лющя парченца от кожата. Изпитвах при това някакво странно удоволствие, както когато се опитваш да си извадиш разклатен зъб — болката ти е хем неприятна, хем приятна. Постепенно отпорих всички кожички. След това стиснах гнойната подутина с два нокътя. От нея покапа жълтеникава лепкава течност.

Не можех да определя дали инфектираното място се влошава или, напротив, върви към подобрение. Във всеки случай можех поне да го промия. След това го поръсих с лекарство на прах, лепнах върху бузата си марля, а върху нея залепих пластир. Лекарството си беше мое производство. Научил ме бе да го правя един дърводелец от нашето село, който твърдеше, че то е особено ефикасно при порязвания и инфекции.

Наближаваше обед. Отправих се към къщи — нашето временно обиталище — за да похапна, но болката в краката стана толкова нетърпима, че трябваше да вървя много предпазливо и с огромни усилия. На един завой по средата на склона спрях да почина и когато вдигнах глава, видях, че Шигеко стои на върха и ме наблюдава.

— Ама ти едва вървиш! Да ти донеса ли пръчка да се подпираш? — попита ме тя.

Шигеко действително се загуби от очите ми и след малко се спусна при мен с дървено копие, едно от онези, с които се тренират във водене на ръкопашен бой. С една ръка на раменете на жена си, а с другата опрян на копието аз лека-полека изкачих баира. С това нелепо копие в ръка приличах, изглежда, на разбита останка от някое селско въстание от миналия век. Едва тогава обърнах внимание, че косата на Шигеко е опърлена. Попитах я кога е могло да стане това, а тя отвърна, че най-вероятно да е било на шести, по време на експлозията.

За обяд имахме препечен ориз от екстрените ни семейни запаси, препържена в рапично масло ферментирала бобена паста и чай от вишнев цвят. Това бе всичко, но по онова време то ни се струваше, че е богато пиршество.

После Шигеко ми каза, че едва сутринта забелязала колко опърлена е косата й. След сирената, която на 6 август сутринта изсвирила отбой, жена ми продължавала да чува далечни експлозии, затова надникнала от прозореца на кухнята навън. Изведнъж в небето блеснало огромно огнено кълбо, а когато дошла на себе си, видяла, че лежи по корем на дървения под. (Може би именно тогава е била опърлена и косата й.) След малко Шигеко се надигнала и видяла, че всичко в кухнята е в ужасен безпорядък. Тя отишла да огледа къщата изотзад и намерила тухлената стена напълно разрушена. Тук-таме към небето започнали да се издигат огнените езици на пламнали пожари.

Шигеко в миг проумяла, че се е случило нещо ужасно и хукнала по стълбата към втория етаж, за да огледа по-добре околността. Стъклата на прозорците били счупени, плъзгащите се врати между стаите се били килнали на една страна, а върхът на бора в градината и този на електрическия стълб до него били обвити в пламъци. Откъм кметството се издигал гигантски стълб дим. Облаци пушек се носели и над други части на града. Пожарите изглежда много бързо се разпространявали. Шигеко разбрала, че трябва незабавно да бяга, затова първото нещо, което направила, било да грабне копринената торбичка с дъсчиците с имената на нашите прадеди. Тя обаче не висяла на обичайното си място на пирона на гредата. Не я намерила и в съседната стая.

Шигеко се отказала да я търси повече и се втурнала за други необходими неща. Започнала да изнася в градината съдове, спално бельо, мрежата за комари, обувки. А когато занесла всичко това при езерцето, на повърхността на водата му видяла да плува същата оная копринена торбичка, която само преди малко се била пребила да търси из къщата. Изглежда, че във водата я била отпратила силната въздушна вълна. Шигеко я измъкнала от езерото, мушнала я в раницата си и пуснала на дъното някои от нещата, изнесени от къщи. Правела това съвсем безразборно. Потопявала вещите във водата така, както й попадали под ръка. Останалите натъпкала в противовъздушното скривалище, като след това блокирала изхода му с тухли от разрушената стена. Тъкмо правела това, когато до ушите й долетели викове за помощ. Те идели от къщата на нашите съседи Нитта.

Шигеко хукнала по посока на виковете и какъв бил ужасът й, когато видяла, че и Нитта и жена му са тежко ранени. Той от едната страна на тялото си, а тя на лицето. Шигеко им оказала криво-ляво първа помощ, след което хукнала да търси носилка. Тъкмо се връщала, когато видяла, че г-жа Номура, съседката от ъгловата къща срещу нас, е също тежко ранена и се нуждае от незабавна помощ. Жена ми оставила носилката и превързала ранената с платнено пешкирче. Жертвите били много повече, отколкото можела да си въобрази. Били ранени, кой по-тежко, кой по-леко, и семейство Наканиши, и семейство Хаями, и Сугаи, и Накамура, изобщо почти всички наши съседи. Единствено само тя била останала напълно невредима. Така че носилката се оказала напълно ненужна.