Масуджи Ибусе - Черен дъжд

Присъствуващите насядаха по пясъка около дупката.

— Някой да запали огъня — обади се един работник и се надигна от мястото си.

Прочетох „Тройното утешение“ и преди още огънят да се е разгорял, си тръгнах.

От високия бряг се виждаха множество издълбани в пясъка край реката дупки. В повечето от тях белееха кости, но най-ясно изпъкваха черепите. Прахът, останал след изгарянето на труповете, бе изглежда разпилян от вятъра. Някои от черепите бяха устремили зейналите на мястото на очите черни дупки към небето, други стискаха яростно зъби в нямо негодувание. Дойде ми наум, че в древни времена са ги наричали „подхвърлени на ветровете и силите природни“.

В някои дупки бяха изгорели само главите и краката, а от други се издигаха на пресекулки червените езичета на огъня. Спомних си, че във фабриката ме чака още един мъртвец, и бързо закрачих назад, като си мърморех по пътя „Заупокойната“. Следващото опело изкарах почти без да гледам в тетрадката си.

На следващия ден Шигемацу продължи да преписва дневника си. Бе стигнал до средата на събитията от 8 август.

Вървях и непрекъснато си повтарях думите на „Заупокойната“, техният смисъл не стигаше до съзнанието ми. Като в някакъв кошмар в главата ми се въртеше картината на пламъците, които алчно ръфаха тленните останки на мъртъвците. Едва когато стигнах до входа на администрацията, разбрах, че целият съм потънал в пот. Канцелариите на първия етаж бяха празни. Отидох в кабинета на директора. Там заварих седнали на два стола срещу бюрото му управителя на стола и една от готвачките. Жената се казваше Кане Арики.

— А-а, Шидзума, влизай, влизай — рече веднага, щом ме зърна, директорът. — Тежка е твоята!

Докладвах му за погребението. Той ме изслуша, а след това ми съобщи, че трябва да опея още една току-що издъхнала жертва. Името й било Така Мицуда. За нея се грижела готвачката Арики.

Покойната Така Мицуда преди идвала често в кухнята на фабриката. Тя била от Хирошима и продавала на черна борса миди и дребна риба. Преди два дена пострадала от взрива. Имала рани по лицето и двете ръце. Същата сутрин, било още много рано, Мицуда се появила в нашата кухня и потърсила Арики. Двете не били роднини, но онази винаги продавала на готвачката — поне самата Арики го твърдеше — разни неща на много по-ниски цени от тези на черния пазар. Изслушах онова, което Арики знаеше за жената, и си го записах в тетрадката. Мицуда бе външен човек и за да се избягнат евентуални усложнения, трябваше поне да сме наясно с името, адреса, общественото й положение и имената на близките й, ако имаше такива.

За беля никой нищо почти не знаеше за умрялата и аз трябваше да се примиря със следните съвсем повърхностни данни:

Сведения за покойната г-жа Така Мицуда:

Адрес: Малка уличка близо до храма Сумийоши, Како-чо, град Хирошима.

Възраст: 48-49-годишна.

Ръст: Около метър и петдесет сантиметра, набита. На вид с добро здраве. Общо четири-пет хромирани изкуствени зъба на горната и долната челюст.

Причини за смъртта: Изгаряния, получени по време на бомбардировката. Има големи изгаряния по лицето и ръцете, а кожата на лявата ръка се е свлякла напълно. По време на експлозията жертвата тъкмо е посягала да свали от главата си ватираната качулка. Това е спасило косата от изгаряне.

Време на пристигане във фабриката: Около 8 часа на 8 август 1945 година. Олюлявайки се, тя със сетни сили се добрала до кухнята и попитала за готвачката Арики. Арики я познала по гласа, сложила я да седне и й дала вода с едно алуминиево канче. Лицето на Мицуда било обезобразено и тя не можела да бъде разпозната по него. Пийнала вода и колапсирала. Повече не отвърнала на виковете на околните, макар че когато Арики поставила ръка на сърцето й, то още слабо биело. Може да се предполага, че покойната издъхнала около осем и половина часа.

Данни за семейството: Съвсем оскъдни. В случаите, когато е идвала тук да продава туй-онуй, е споменавала бегло, че мъжът й е починал от болест в Китай по време на Манджурската афера 21. Единственият й син се обучавал в свързано с армията „специално училище“, намиращо се близо до Янаи, в префектура Ямагучи. Покойната винаги отбягвала да говори какъв род е въпросното училище, но видимо се гордеела от факта, синът й е в него.

Вещи на мъртвата, намерени у нея от лицето, което се е погрижило за нея: Голямо кожено портмоне с девет банкноти от по 10 йени, дванадесет банкноти от 5 йени, двадесет и две банкноти от 1 йена, и 3,49 йени в монети. Стара памучна кърпа и калъфка от изкуствена кожа, в която са пъхнати снимка на мъжа й във военна униформа на сержант и снимка на нейния син в риза с къси ръкави. Карта за пътуване с градския транспорт.