Масуджи Ибусе - Черен дъжд

Йода пък по време на взрива се намирал в къщата си в Темма-чо. Видими наранявания по тялото си нямал, но от устата му течала кръв. Мъжът с дълбоко хлътналите очи накарал приятеля си да зине и като погледнал в устата му, видял, че два зъба липсват и дупките обилно кървят. Йода изобщо не си спомнял да се бил удрял и просто не можел да си представи как са паднали зъбите му. Единственото, което му минавало през ума, било, че зъбите му са избити от въздушната вълна. А кръвта пък за нищо на света не искала да спре.

Същият този Йода имал роднини в Кои-мачи. Двамата приятели се отбили в къщата им. Там на бузата на мъжа поставили компрес от рапично масло. Братовчедът на Йода бил с изгорял гръб. Когато паднала бомбата, той се намирал в района Темма-чо. Гърбът на братовчеда бил червен и подпухнал, а кожата се била свлякла и висяла като намаслена хартия.

— Сигурно страхотно боли? — попитал го Йода. Но братовчедът отвърнал, че почти не усеща болка и само когато плътта засъхвала, нещо като че ли започвало да го жили по гърба. Него също намазали с рапично масло. Не знаели какво друго да измислят.

— Не мога да си обясня какво става — рече ми мъжът, — но аз също не изпитвам болка.

Ако раните ни бяха от изгаряне с гореща вода или огън, трябваше тогава поне два-три дена да чувствуваме непоносими болки. Но всъщност онова, което усещахме, бе по-скоро жилене, а не болка. Може би силната горещина бе парализирала нервите под изгорялата кожа, предположих аз. Около нас във влака имаше хора с рани от изгаряния. Тях ги измъчваха силни болки. Раните си обаче те бяха получили не от прякото излъчване на топлина от бомбата, а защото се бяха оказали в един или друг момент сред пожари. (По-късно разбрах, че силни болки са изпитвали и онези, които са били изгорени от пряката топлина на бомбата.)

Един човек до мен промърмори глухо: „Извинете“, надвеси се през прозореца навън и повърна. После се дръпна назад и тръгна към изхода на вагона. Канеше се изглежда пак да повръща. По това време много от хората имаха диария. Те използваха спирането на влака и чакаха вън. Може би и онези, които бяха изскочили от прозорците, под предлог, че се канят да вървят пеша, бяха също подгонени от диарията. И аз страдах, но в значително по-слаба форма. Всъщност от сутринта насам атаките ми бяха през около три часа. И мъжът с хлътналите очи бе на моето дередже. А Шигеко и Ясуко подобни симптоми изобщо нямаха.

Споделих с мъжа, че вероятно е избухнала епидемия на дизентерия. Той обаче смяташе, че диарията е просто резултат от чудовищния взрив. Според него, ако човек е преял или препил, или пък е поел нещо неподходящо за храносмилателната си система, организмът мигновено реагира чрез повръщане или диария. Същото се забелязвало и при преумора. Тогава пък от изтощение стомахът отказвал да работи нормално. Мъжът смяташе, че хората страдаха от диария, защото от взрива през кожата на тялото им в тях са проникнали частици, които разстройвали функциите на разните органи и влияели зле върху храносмилането. Соковете в стомаха и червата изхвърляли въпросните частици заедно с поетата преди това храна.

— Знаете ли — рече мъжът с хлътналите очи, — органите на тялото са несъмнено като един гениален механизъм. Затова почувствувате ли признаци за диария, в никакъв случай не бива да се сдържате. В противен случай механизмът може да се развали.

Едно момче отстъпи мястото си на възрастна жена. До този момент тя стоеше до моя събеседник. Момчето беше на години за деветокласник. От благодарност или просто от обикновено любопитство възрастната жена се опита да го заговори, но на него, явно, никак не му се говореше. Тя обаче искаше на всяка цена да разбере какво точно се бе случило с него, когато избухнала бомбата. Беше прекалено настойчива, струва ми се.

Най-неочаквано момчето подхвана да разказва историята си. На лицето му бе застинал израз на отвращение… Когато огненото кълбо прелетяло, момчето си било вкъщи. Миг след ослепителната светлина се разнесъл страшен трясък и то хукнало навън. Изведнъж къщата рухнала и момчето загубило съзнание. Когато отново дошло на себе си, разбрало, че кракът му е притиснат под някаква греда или дърво, или дявол знае още какво. Баща му се опитвал да го измъкне. Той бил взел някакво желязо и с него се мъчел на принципа на лоста да повдигне гредата. През цялото това време, разбира се, той не преставал да вдъхва кураж на сина си. Но огънят скоро прескочил от съседната къща и в тяхната и тя започнала от единия си край да гори.