Масуджи Ибусе - Черен дъжд

Шигеко и Ясуко също отвориха очи. Слънцето вече клонеше на запад. Шигеко пое мълчаливо бутилката от ръката ми, надигна я с две ръце и трескаво започна да пие от нея. Тя май изпи още два децилитра. После пак, без да продума, подаде шишето на Ясуко. На свой ред момичето го надигна с две ръце. След всяка глътка то правеше малка пауза, но отпиеше ли, към дъното на бутилката пробягваха мехурчета и остатъкът от водата бързо намаляваше. И точно когато си помислих колко хубаво би било Ясуко все пак да остави малко, тя откъсна шишето от устните си. В него остана вода колкото за една чаша.

Шигеко измъкна от раницата си няколко краставички, единственото, което бе успяла да вземе със себе си. После отвори пакетче със сол. Краставиците бяха почернели, а от единия край се бяха съвсем обезцветили.

— Къде ги купи? — попитах Шигеко.

— Донесе ни ги тази сутрин г-жа Мураками от Мидори-чо. Рано същата сутрин г-жа Мураками бе донесла вкъщи три краставици и няколко от онези дребни изсушени рибки, които обикновено слагахме за аромат в супата. Преди време пък Шигеко й бе дала домати. Бяха ни ги изпратили от село нейните близки. Оказа се, че Шигеко натопила краставиците в кофа с вода край малкото езерце в нашата градина, а блесналата ведно с взрива ослепителна светлина ги бе обезцветила.

— Много странна работа — рекох аз. — Когато се върнах от университетското игрище вкъщи, направи ми впечатление, че гъсениците бяха нападнали листата на азалиите и най-спокойно ги унищожаваха. Излиза значи, че краставиците са изгорели, а на гъсениците абсолютно нищо им няма. Странно наистина!

Посолих краставицата си и започнах да хрупам, но този въпрос така и не излизаше от главата ми. Беше очевидно, че някаква физическа реакция се бе получила на повърхността на водата с кофата. Може би топлината и ярката светлина бяха рефлектирали във вътрешността на кофата и бяха увеличили двойно силата си? Отишъл бях до езерцето, за да потопя в него мрежата против комари. Точно тогава забелязах, че гъсениците бяха нападнали листата на азалиите и трескаво ги унищожаваха. Аз взех, че разклатих храста, и гъсениците изпопадаха. Успях само да се обърна и да взема тухла, с помощта на която да потопя мрежата, а през това време гадините бяха отново впили лепкавите си телца в листата и ги ядяха с настървение. Забелязах, че нито листата и пъпките на азалиите, нито пък гъсениците бяха променили цвета си. В такъв случай излизаше, че от допира на топлината и светлината до метал се получава някаква химическа промяна. Имаше и друга възможност — гъсениците и азалиите да са били по време на взрива защитени по някакъв начин от къщата или от друго нещо и това да ги е спасило. Защото даже оризът от нивите, през които минахме, изглеждаше засегнат от ярката светлина на дяволското огнено кълбо. Не ще и съмнение, че до следващата сутрин стръковете му непременно щяха да почернеят.

Изплакнах кърпата си в потока на края на горичката и избърсах с нея дясната си буза и врата. После няколко пъти изплакнах кърпата във водата. Плакнех и изстисквах, плакнех и изстисквах, като повтарях тази привидно толкова лишена от смисъл операция. Имах чувството, че да плакна и изстисквам кърпата си бе единственото нещо, което имах пълната свобода да правя в този момент. Лявата ми буза пареше. Или може би болеше, не знам. По потока се носеха сребристи рибки. Отстрани бе разперил перата си голям репей. Тук е сянка, сякаш говореше той, тук е безопасно…

От вътрешността на горичката се издигна нагоре стълб синкав дим. Реших да проверя какво става там и надзърнах през клоните на дърветата. Група бежанци си бяха направили малка колиба и сега си готвеха нещо на стъкнатия огън. Пожарите ги бяха пропъдили изглежда от домовете им и хората се канеха да прекарат тук на открито нощта.

Наострих уши, за да доловя разговора им. Те разправяха, че всички къщи покрай шосето, което извеждаше извън града, са затворили яко вратите и прозорците си. Никой не искал да пуска у дома си бежанци. В един галантериен магазин на отсамната страна на гара Митаки по линията за Кабе собственикът намерил трупа на жена. Тя се била вмъкнала незабелязана от никого в един от складовете и издъхнала там. Собственикът извлякъл мъртвото тяло навън и за свой ужас видял, че жената е облечена в едно от най-хубавите летни кимона на дъщеря му. Разярен, той понечил да го смъкне от гърба й, но що да види — отдолу жената била съвършено гола. Може би в този си вид тя бе изскочила от къщи и извървяла цялото разстояние до галантерийния магазин. А свянът й на млада жена я бе накарал, преди да потърси вода и храна, да намери нещо, с което да прикрие срамната си голота. Бежанците се питаха един друг, дали врагът ще да пусне бомби като днешната и над други градове на страната, чудеха се защо бездействуват оръдията на военните кораби и на зенитната артилерия, изказваха опасения, че може да избухне гражданска война…