Масуджи Ибусе - Черен дъжд

— Според мама, писма са започнали да пристигат тук, в това село, едва през шеста година на епохата Мейджи 7 — рече Шигеко. — Най-напред са събирали пощата във Фукуяма или Окаяма, а оттам са изпращали специален човек да я носи дотук.

Шестата година на епохата Мейджи — това бе годината, когато пощенските услуги бяха въведени в нашата страна и се разпространиха първоначално в големите градове.

— В този плик прадядо ми, изглежда, си е пазил какви ли не ценности — рече Шигемацу. — Я виж какво има тук.

Освен внимателно сгънатият тънък лист хартия, на който бе написано писмото, в плика имаше и няколко листа тютюн. Те, разбира се, бяха съвсем почернели и изсъхнали. През същата тая 1873 г. тютюнът все още не бил монопол на държавата и селяните вероятно са го отглеждали само за лични нужди и го бяха използвали за лекарство против глисти. Сред другите документи и хартии имаше още двадесетина такива листа.

— Ах, как ме е яд! Трябваше да ги намеря през войната, а не сега. Защо тогава не ми показа писмото, а?

— Все едно, никотинът вече е бил излетял от тях. И въпреки това, ако все пак ги бе нарязал и изпушил, щеше да извършиш нарушение на закона за държавния монопол върху тютюна.

— Брей че жена бе! И ти самата вече си се изсушила и си заприличала на тези листа, разбра ли.

В килера миришеше на прах и въздухът бе толкова сух, че Шигемацу дори усети как започна да се изпарява влагата от собственото му тяло. Пък и дъските на пода бяха така проядени от червеи, че двамата с Шигеко трябваше особено да внимават къде стъпват, за да не пропаднат.

Шигемацу разгърна писмото и насочи към него оскъдната светлина на фенерчето си. Почеркът бе превъзходен, но написаното бе наистина съвсем избледняло.

Любезни ми господине,

Безкрайно съм Ви благодарен и признателен за двете унции семена от кемпонаши 8, за които Ви бях помолил по време на посещението си във Вашето село през миналата година. Семената донесе в дома ми лично уважаемият г-н Мурата, бившият кмет на Кобатаке, при последното си пътуване до столицата. Ще настоявам те да бъдат незабавно засети, за да се уверя дали въпросните дървета ще бъдат подходящи да красят булевардите на Токио. За резултата ще докладвам на вишестоящите инстанции, имащи отношение към този проект. Смея да отбележа накрая, че това писмо, както Ви бях обещал на времето, е написано с модерното на Запад „мастило“…

Тогавашният кмет на Кобатаке, името на когото се споменаваше в писмото, бе управлявал селото до третата година на епохата Мейджи, когато било учредено новото местно управление. Казват, че през 1873 г. той се преселил в столицата. От някогашното кметство бяха останали само порутената задна порта, белият, издигнат от глина склад и част от административната сграда. Днес сградата и дворът на основното училище на селото заемаха почти половината от територията на бившето кметство.

— Този г-н Ичики от Суругадай в Токио ще да е бил инспектор от новото правителство Мейджи или пък най-малкото член на антуража на някой важен държавен служител, посетил управата на селото ни — изказа предположение Шигемацу. — Той сигурно е видял тук дърветата и е изтръгнал от прадядо ми обещанието, за което става ясно от писмото. Чувал съм да разправят, че до избухването на японо-китайската война пред къщи са се издигали пет големи дървета кемпонаши.

Кемпонаши е благородно и много красиво дърво. Нищо чудно, когато е видял петте, изправили се величествено един до друг ствола, на г-н Ичики да му е хрумнала идеята да ги види и по улиците на Токио. Той сигурно е наредил да повикат прадядо ми в кметството и му е наредил да предаде на кмета две унции семена от това дърво, който от своя страна, при пръв удобен случай, да му ги изпрати или лично да ги отнесе. После г-н Ичики, колко благородно от негова страна, попитал прадядо ми какво би желал да получи за награда. И тогава прадядо вероятно отвърнал, без да смее да се надява на подобна чест, че иска да получи от негово превъзходителство г-н държавния чиновник Ичики писмо, написано с удивителното нещо, наречено „мастило“, за което бил чувал толкова много. Мога да си представя колко объркан трябва да е бил бедният ми прадядо, като слушал толкова ултрамодерни за онова време думи като „булеварди“ и пр. Нищо чудно, че така е треперил над това писмо.

Все пак Шигемацу реши да започне да преписва своя „Дневник на атомната бомба“ с четка и туш. А с вече преписаната част щеше да се заеме Шигеко.