Масуджи Ибусе - Черен дъжд

И така, Шигемацу и неговите приятели бяха принудени да се откажат от идеята да ловят риба в голямото езеро. Именно тогава Шокичи предложи да започнат да развъждат пъстърва.

— Просто място не мога да си намеря, докато не натрия носа на оная жена от семейство Икемото — рече той. — И ще видите какво измислих.

Идеята му всъщност не беше кой знае колко сложна. Щом настъпеше сезонът за засаждане на ориза, трябваше да купят от развъдника в село Цунеканемару малки пъстърви, да ги пуснат в езерцето край къщата на Шокичи, да ги отглеждат цяло лято там, докато те поотраснат, а започнеха ли тайфуните, да ги пренесат в голямото езеро Агияма. Всеки от тримата трябваше да даде определена сума, за да вземат като начало около три хиляди рибки.

— В тая работа ние влагаме един вид капитал — рече Шокичи. — Никой няма да може да ни обвини, че си ловим риба за свое удоволствие. Ами че нали сме я купили тая риба със собствените си пари. Можем значи да си я ловим, когато и както пожелаем, не е ли така? Аз мисля, че няма да е лошо да пуснем даже слух, че сме купили двадесет, или дори двадесет и пет хиляди малки, а?

Шигемацу и Асаджиро възприеха много положително плана на Шокичи и Асаджиро още на часа отиде в селсъвета, за да получи разрешение за отглеждане на риба в езерото Агияма. Там му дадоха разрешение, но с уговорката, че всеки член на иригационния комитет на селото може да лови риба. Както и да е, най-важното бе, че Шигемацу и неговите приятели можеха да ходят на езерото за риба, без да обръщат внимание на хорските приказки. Пък и както твърдеше Шокичи, да ловиш риба, в която си вложил личен капитал, е не само удоволствие, ами и един вид работа, бизнес. Докторът естествено настояваше тримата да се разхождат непременно всеки ден, но тъй като за нещастие човек не можеше да вложи пари в разходките, те се смятаха за съвсем несериозно занимание. Друга работа бе да бърбориш например посред бял ден с някого край пътя, и то с часове, или пък да полегнеш под някоя сянка и да му удариш един сладък следобеден сън. Тия занимания също не изискваха капитал, но бяха установена традиция в село Кобатаке от стотици, а може би и хиляди години.

Когато тримата приятели направиха поръчка за риба в развъдника в Цунеканемару, при тях пристигна на мотоциклета си самият собственик, един много симпатичен млад човек и лично провери условията в езерцето край къщата на Шокичи. Той измери температурата на водата, дебита, дълбочината, площта на езерото и пр. Провери и какво количество изкуствени торове се просмукваха от съседните ниви в него и какъв вид естествена храна съдържаше то. После младият собственик на развъдника написа на една картичка рецепта (в нея имаше и доста впечатляващи английски думи) за количеството и вида на изкуствената храна, която се полага за три хиляди малки рибки, и рече:

— Температурата на водата тук варира от петнадесет градуса през зимата до не повече от двадесет и пет градуса през лятото, а това са идеални условия за отглеждане на малки пъстърви. Аз съм просто възхитен.

Преди да си замине за своето село, собственикът на развъдника провери и условията в голямото езеро Агияма. След няколко дни той докара с камион цистерна с жива риба и няколко балона с кислород. В цистерната имаше десет хиляди малки пъстърви, всички за пускане по разни езера из съседните на Кобатаке села. Както беше обещал от по-рано, Шокичи донесе от къщи бамбукова пръчка с накачени по нея раковини и я забучи до езерото. Тя, според него, трябваше да плаши хищните невестулки.

— Я гледай ти, раковини! — възкликна собственикът на развъдника. — Те ни връщат чак в миналото. Старците по тоя край сигурно не могат да ги гледат без умиление.

Много внимателно, без да изтърве нито рибка, той пусна в езерцето три хиляди малки пъстърви.

Това стана преди три дена, когато духаше влажен и топъл вятър и бе трудно да се диша.

Всичко в езерото на Шокичи беше наред. Е, една съвсем малка част от рибките бяха измрели, но това изобщо не се забелязваше на фона на общия им брой. Шигемацу можеше да бъде напълно спокоен. Като се убеди в това, той си тръгна за вкъщи.

Там завари Ясуко да чисти със синджир саждите от тръбите на банята. Шигеко пък се бе заела да пренася от градината в килера някакви рогозки. Щом го зърна, тя рече:

— Слушай, Шигемацу, не е ли по-добре да пропуснем онази част от дневника на Ясуко, в която става дума за черния дъжд? Когато го е писала, хората още не знаеха, че той е отровен, и за него разказваха спокойно. Но сега вече всички знаят. Много се боя, че ако оставим тази част от дневника в този й вид, посредничката може да си въобрази дявол знае какво.