Масуджи Ибусе - Черен дъжд

Ясуко наряза в кухнята доматите по на две половинки и сложи във всяка чиния по едно парче. Жена ми пък донесе чиния, върху която наряза на четири равни парчета консервираното месо.

Ние се настанихме около масата. Както й показа директорът, Шигеко разля по чашите алкохола и го разреди с вода в съотношение три към седем. Тя направи това толкова внимателно, сякаш изливаше скъпоценна течност. Господин Фуджита разбърка течността в чашата си с дървените клечки за ядене. Аз последвах примера му.

— Ще донеса лъжици — извика Шигеко и понечи да стане от мястото си. — Имаме едни, с които ядем къри с ориз.

— Не, няма нужда, моля ви се — спря я директорът. — Аз винаги бъркам питието си с дървените пръчици за ядене. А когато го разреждам с вода, се старая да спазвам точно съотношението седем към три. Но както виждате — добави закачливо той, — теорията невинаги има пълно покритие с практиката — и господин Фуджита наля малко от съдържанието на бутилката в своята чаша.

— Е, господин директоре — рекох аз и вдигнах своята. — Нека пием най-напред за ваше здраве.

— Да се чукнем!

Може би си въобразявах, че сакето леко нагарча, но алкохолът беше чист и имаше приятен аромат. Пък и сиропът го подслаждаше точно толкова, колкото бе необходимо.

Шигеко и Ясуко не пиеха, та директорът ги подкани да започват да ядат, без да чакат нас мъжете. Макар разреден, алкохолът бе твърде силен за мен, но вместо да му долея вода, аз предпочетох да си отпивам малки глътки. За пръв път опитвах и темпура от черничеви листа, но ако ги посолеше човек, от тях се получаваше доста добро мезе. През войната нерядко ядяхме и темпура от листа на хризантема или от млади листа на японска смокиня.

Директорът бе дошъл с намерението да устрои малка интимна вечеря за нашето семейство. От нея обаче излезе прощално тържество, посветено на обсъждането на все същите страшни и потискащи теми. Всъщност същия този ден господин Фуджита бе ходил до фирмата за доставка на въглища в Хирошима. Посетил бе след това и лейтенант Сасатаке от Интендантството, но се бе върнал с празни ръце. Като разбрал, че всичките му усилия са напразни, директорът се отбил при свой познат, лекар, на име Кояма, в една от болниците в града. Разбрал, че докторът е прекалено зает с грижите си около ранените, и се отказал да го безпокои. Спрял се на изхода на болницата, за да си запали цигара, и тогава за пръв път от бомбардировката насам той чул от разговора на две медицински сестри истинското име на бомбата.

— Правилното й название е „атомна“ — рече господин Фуджита. — Тя изглежда излъчва огромна радиоактивна енергия. Видях със собствените си очи камарата от керемиди сред развалините. Тухлите и керемидите са обгорели до червено, а на повърхността им са се появили такива едни мехурчета. Страшно нещо са произвели, ей! Разправят, че в Хирошима и Нагасаки цели седемдесет и пет години няма да поникне даже и стръкче трева.

Как ли само не я наричаха тая бомба. Като се започне от „ново оръжие“, „бомба от нов тип“, „секретно оръжие“, „специална бомба от нов тип“ и се стигне чак до „специална бомба с много мощно действие“. Едва този ден разбрах, че името й е „атомна бомба“. Но никак не можех да повярвам на приказките за това, че седемдесет и пет години няма да поникне даже и стрък трева. Нима не бях видял сам неимоверно избуялите бурени, които подаваха стъбла изпод развалините?

— Да, сещам се — рече директорът, като му казах за това. — И на мен ми направи впечатление. Киселецът например е пораснал толкова висок, че стъблата му не могат да стоят изправени и клюмат на една страна.

Дойде ми наум есето на писателя Хакучо Масамуне. 44То бе публикувано във вестник „Йомиури шимбун“ 45точно след подписването на Тристранния пакт. В него авторът казваше, че като гледал по документалните филми как Хитлер произнася реч, веднага го асоциирал с ревящ тигър. По онова време беше рядкост да чуеш някой да говори лоши неща за Хитлер на публично място. След посещението на делегация на „Хитлерюгенд“ в Япония губернаторът на една префектура бе организирал младежите от местната лига абсолютно по немски образец. Есето, помня, ми бе направило огромно впечатление. Бе наистина забележително, че този Масамуне изказваше най-открито мнението си, толкова различно от насаденото тогава обществено мнение. По-късно постъпих на работа в оръжеен завод и мислех вече само за това как да увеличим обема готова продукция. Постепенно у мен започна да се засилва и убеждението, че заради нас Хитлер просто е длъжен да спечели войната. Но от момента, в който над Хирошима бе пусната бомбата, идеите ми претърпяха коренен обрат и аз започнах да мисля, че онова, на което толкова силно вярвах, са нищо и никакви глупости. Външно обаче продължавах да давам вид, че съм все така предан на нашата официална политика, и дори лично преписах и залепих на входа на фабриката текста на възванието на губернатора на префектура Хирошима към населението, публикувано на 7 август. То гласеше следното: