Масуджи Ибусе - Черен дъжд

— А-а, добре дошли, господин Фуджита. Смятах след вечеря да дойда при вас на доклад. Макар че и днес нищо не направих с въглищата.

— Слушай, Шидзума, тази сутрин разбрах от жена ти, че двете с племенницата ти се връщат на село. Къщата ви е изгоряла, тъй че няма да е трудно да се издействува разрешение да заминат. Та реших да донеса вашия дял от вечерята и заедно с него и моя. И да вечеряме всички тук заедно. Е, яденето е от стола, но все пак…

Веднага разбрах идеята му. Двамата с Ясуко работехме във фабриката и се хранехме в стола. Но беше някак много неудобно да водим със себе си и жена ми Шигеко. Това чувствувах не само аз, ами и Ясуко. От друга страна обаче, храната беше такъв дефицит, че за едно частно лице беше почти невъзможно да си намери продукти. Никой не знаеше докога щеше да продължи тая война. Все по-открито се говореше, че военните действия ще се прехвърлят на наша територия и народът ни ще се сражава до сетен дъх. Затова Шигеко реши да вземе със себе си Ясуко и двете да заминат за родното ни село. Тя рече, че се кани да поговори по този въпрос с директора. Аз, разбира се, веднага се съгласих. Така че за мен кутията с храна и облеченото специално за тази вечер кимоно на господин Фуджита означаваха, че племенницата ми най-тържествено се освобождаваше от работа във фабриката.

Поканих Фуджита в гостната и любезно му благодарих за всичко, което бе направил за момичето. Шигеко и Ясуко също изразиха своите най-дълбоки благодарности.

Кутията с храна бе доста голяма. Шигеко отвори капака й. В нея освен порциите храна от стола имаше и една половинлитрова бутилка със саке и консерва с месо. До тях се мъдреха два вече доста презрели домата. Сакето изглежда бе „шочу“ 42. От сума ти време не бях виждал подобен разкош.

— Не намирам просто думи да ви благодаря — поклони се ниско на директора жена ми. Тя дори специално заради него заговори на токийски диалект.

— Много ви благодаря — склони глава в поклон и Ясуко.

Спомням си, че нещо в гърлото ми взе да ме дращи. Никога преди не бях виждал нашия директор в кимоно. Той седеше, подвил чинно колене под себе си. Точно на това място на кимоното му имаше две големи квадратни кръпки. Не ще да му е било лесно да се сдобие с половинлитровата бутилка саке, мислех си аз, и всеки път, когато погледът ми се спираше на кръпките, душата ми се изпълваше с неудържимо чувство за вина, че приемам тази толкова голяма негова жертва. Фуджита обаче знаеше, че обичам, както и той самият, да си попийвам.

— Какво има в бутилката, господин Фуджита? — попитах аз.

— Алкохол, разбира се, „Шочу“, направено от горчива микстура. Към него е добавен и медицински сироп.

Медицинският сироп, обясни директорът, се правел от три части захар и шест части дестилирана вода. Предписвал се на болни, които по-лесно да поемат горчивите си лекарства. Микстурата пък се получавала, като в медицински спирт се накисват стрити на прах корени от горчиви билки, кори от портокали и други, след което сместа се дестилира под налягане. Напоследък в градските аптеки отказвали да продават и микстурата, и сиропа, но по селата човек все още можел да ги намери на нормални цени. Предната неделя директорът бе прескочил до родното си село и там негов познат — аптекар, му бе дестилирал малко микстура. Господин Фуджита бе успял да купи и медицински сироп, който държеше като заместител на захарта.

— Това наистина е нещо скъпоценно, като се имат предвид усилията, с които сте го доставили — рече Шигеко. — Но щом е алкохол, аз да взема да донеса и вода. — И Шигеко отиде в кухнята.

— Ако пиеш настойката от горчиви билки, без да е дестилирана, тя ужасно горчи — заяви директорът, като се настани по-удобно по турски. — Но ако не обръщаш внимание и я пиеш разредена с вода, една трета от бутилката е напълно достатъчна да те накара да се напиеш. На Нова година изпих две трети бутилка, без да добавям вода. Е, напих се наистина, а на другия ден ме хвана и разстройство. Много странно, защото разправят, че било лекарство против стомашно-чревни заболявания.

Ясуко извади от кутията и сложи на масата едно по едно блюдата. Приготвеното днес в стола на фабриката меню се състоеше от пет черничеви листа, направени на темпура 43, бобено пюре и сол, две парченца маринована краставица и паница ечемичена каша с трици. По четири порции от всичко това. Идеята за черничевите листа бе хрумнала на някой от работниците в кухнята. Беряха ги в намиращата се съвсем наблизо до стола черничева горичка. Клоните на дърветата бяха окастрени, за да не хвърлят сянка, и сега земята под тях се използваше за отглеждане на зеленчуци. Там, където клоните бяха отрязани, покарваха млади филизи и листа, достатъчно свежи и нежни, за да стават за ядене.