Масуджи Ибусе - Черен дъжд

Асаджиро и Шокичи имаха амбицията още тая есен да докарат рибите от четиридесет до осемдесет грама, а на следващата година шараните да тежат вече около килограм и повече и да стават за ядене. Можеха след това да ги пуснат в голямото езеро в подножието на Агияма и свободно да ги ловят, без да обръщат внимание на свадливите забележки на оная Икемото. Сега обаче пред приятелите стоеше проблемът какъв процент от десетте хиляди „кего“ щяха да оживеят, за да станат „аоко“. И двамата бяха почти сигурни, че при тези условия дори и любител може да разчита на петдесет процента. Вярно, че бяха малко позакъснели с хайвера, но те тъй ревностно следяха за температурата на водата и за качеството на храната, тъй точно съпоставяха новия календар със стария, че почти вярваха в своя успех.

Щом се прибра вкъщи, Шигемацу веднага измъкна „Алманах на съкровищата“ на Дайгаку Като и започна внимателно да го изучава. По стария лунен календар този ден бе седемнадесетият от шестия месец. В алманаха се казваше, че времето е подходящо за засяване на дълга ряпа, бакла и китайско зеле в почви, в които са отглеждани моркови и тиквички. Добър съвет, помисли си Шигемацу, идещ от опита на селяните, които използват всеки хубав ден от циганското лято. Тези условия бяха благоприятни и за малките шаранчета. Изведнъж той се сети, че до шести август — годишнината от атомната бомбардировка над Хирошима — оставаха само три дена. На девети август пък беше годишнината от бомбардировката на Нагасаки.

— Ами да, след три дена — измърмори на себе си той. — Трябва да побързам с дневника.

Шигемацу вечеря набързо сам. После се залови за работа. Шигеко се върна с последния рейс.

— Днес много късно се прибираш — рече й Шигемацу. — Донесе ли дневника на Иватаке?

Шигеко остави пакета с дневника на края на масата и взе да бърше потта си с една хавлиена кърпа.

— Главният лекар го прочете пред мен — най-сетне се обади тя. — Беше интересно да гледаш как се променяше физиономията му.

— А не каза ли нещо за лечението, а? Това е много важно.

— На два пъти, докато четеше, рече: „А, това ще ми свърши работа!“ После ми разказа, че и той самият бил мобилизиран в същия отряд.

— Да, но ето че той е жив и здрав, нали?

— Освободили го веднага след медицинския преглед. По онова време бил болен от костна туберкулоза и кръстът му бил в гипс. Какво нещо е човешката съдба! Едни са родени с късмета си, а други не… Докато четеше, докторът непрекъснато кривеше физиономията си, а веднъж дори мъчително преглътна.

— Ами да, как да не преглътне. Той сигурно едвам се е сдържал да не се разридае.

Шигеко описа подробно състоянието на Ясуко. Два часа, след като вечеряла, главният лекар й бил направил преливане на кръвта и инжекция с рингеров разтвор и после тя потънала в сладък сън.

Шигемацу отложи преписването на своя дневник за следващия ден.

13 август. Ясно е. След пладне — лека облачност.

Събудих се малко след пет часа и отново се върнах към мисълта за въглищата.

Столът на фабриката още не работеше, затова и накарах готвача да ми сипе вряла вода в една паница студена ечемичена каша с трици. За обяд той ми даде няколко сухара, които бе намерил на дъното на някакъв празен кашон в склада. Не се надявах да намеря въглища, нито пък имах предвид някое определено място, където трябваше да се отбия, тъй че, от една страна, бях свободен да правя, каквото си ща, но, от друга нещо в съзнанието ми ме караше да нервнича и да бързам. Така или иначе, взех влака за Хирошима, като реших по пътя да измисля какво да правя.

Беше още ранна утрин. Не подухваше дори и лек ветрец и пушекът от кладите за изгаряне на мъртъвците в подножието на хълмовете и по течението на реката се издигаше право нагоре към небето. Колкото повече наближавахме изгорелия град, толкова по-редки ставаха стълбовете дим. Дойде ми наум, че причината можеше да бъде само една — повечето от тежко ранените, които бяха стигнали само до предградията на Хирошима, бяха много скоро след това измрели и отдавна вече труповете им бяха изгорени, а по-леко ранените, които бяха успели да се доберат до по-далечни селища, умираха от снощи насам и сега ги горяха. Мъжът на средна възраст, който седеше до мен във влака, беше пълен с всевъзможни новини. Разправяше, че Съветската армия не само била направила пробив на Съветско-Манджурската граница, но като огромна лавина се спуснала на юг и нахлула и на територията на Корея. Русите изглежда също имали бомба от типа на пуснатата над Хирошима. Каза още, че в случай че американците окупират Япония, всички мъже в страната щели да бъдат кастрирани, а в състава на американската бомба влизал и отровен газ, което, според него, обяснявало причината за смъртта на съвсем здрави хора, дошли в Хирошима след страшния взрив.