Донко Найденов - Ударите на съдбата

Той бръкна в чантата, взе разпятието и го постави върху корема на съпругата си, после с презрително движение отвори вратата на антрето, погледна за последен път мъртвото си семейство и изрече с грапав, присмехулен глас:

— Спете в мир.

Автомобилът летеше по пътя, отминаваше безкомпромисно светофарите и кръстовищата и препречваше пътя на другите автомобили, които спираха, за да му осигурят предимство. Бенджамин вече се намираше на върха на блаженството, устните му мърдаха непрекъснато, като с всеки един момент променяха гримасата на неговото лице от люта злоба до безконечно презрение, от грозно задоволство до пъклена ярост. Той чувстваше в себе си и около себе си Въплъщението на сатаната, то го поздравяваше за успеха и го изкачваше все по-нависоко в йерархичната стълбица. Могъществото го бе заляло изцяло, като че ли току-що бе направил рязък психологически скок или бе потушил най-силните си душевни ограничения.

Следващата стъпка бе агенцията за недвижими имоти „Хюз“! Собственикът й Майкъл Хюз му бе пробутал тоя имот, той бе поредният виновник, поредната измет на живота. Спря Аудито точно пред входа й и видя тъмните прозорци на остъкления офис.

„Човече, той си е отишъл, да не е глупак да стои по нощите, това не е много умно решение“ — Бенджамин позна „шеговития глас“ в главата си.

„Счупи му стъклата на тоя боклук“ — отвърна „гласът на презрението“, което отново предизвика „шеговития глас“ със следната фраза:

„Най-много да те гепят ченгетата“.

„К’ви ченгета бе, някакви слаби идиоти“ — не се даде „гласът на презрението“.

Изведнъж гласовете замряха и дадоха път на безгрешния, непокорния, вечния „Лойд“ да изкаже своята тежка дума:

„Него го няма, а ти не знаеш къде живее. Нямаш работа тук.“

Светлините на фаровете осветяваха ярко насрещните коли, сякаш ги облъчваха и стопяваха като в някоя компютърна игра. Голите и безинтересни куполи на адвентистката църква се показаха в далечината и му дадоха тласък към нови върховни идейни пространства.

— Иааааааахууууу!!!! — Бенджамин издаде победоносен вой, завъртя рязко волана в онази посока, като гумите изпищяха върху гладкия асфалт и возилото потегли с мръсна газ към Божия храм.

„Втора грешка! Църквата също затваря рано и оня тъпанар вече е изтегнал задника си в леглото. Отново получаваш слаба оценка“.

— Мамка му! — викна Бенджамин и удари толкова силно волана, че ръката му рикошира и проби с кокалчетата кожената тапицерия на тавана.

„Болницата! В болницата ще стане яко клане, защото има лекари на смяна! А нали знаеш, че по принцип всички лекари са виновни“.

„Те не са виновни, че твоето състояние няма медицински аналог“ — обади се „добрият Бенджамин“, но той все още оставаше далеч от реалността.

„Карай към успеха, Бен“! — подкани го „шеговитият глас“.

Бенджамин отново натисна газта и се запъти решително към болницата.

По пътя се размина с цял конвой от полицейски автомобили с пуснати сирени, а в огледалото видя, че те обърнаха и тръгнаха след него.

„Заблудени мои бивши нещастни колеги, защо не можете да проумеете, че никой няма да успее да победи «великия?»“

Той настъпи още педала на газта, който опря в пода на автомобила. Щеше да стигне до болницата много преди тях.

Спря пред здравното заведение и влетя като хала през вратата. Чиновничката, стояща в информационната кабина, когато го видя, наддаде силен писък и в пристъп на паника се блъсна здраво в затворената врата на гишето си, след което се залюля заради мигновената загуба на равновесие. Бенджамин, който вече бе във вихъра на лудостта, разби стъклото на кабинката, хвана жената за косата и я издърпа толкова рязко, че огромни кичури останаха в ръката му. Главата на чиновничката се удари в стената и тя се свлече на земята, оставяйки червена диря.

Той се сети за ножа, но не го намери по джобовете на ризата си, затова влезе в кабината, клекна над жената и й нанесе толкова силен удар в гърдите, че ребрата й се счупиха и хлътнаха към белите дробове.

В това време няколко човека със светлосини престилки дойдоха към него, но при вида на това зрелище, те се стъписаха и замръзнаха като парализирани. Бенджамин позна в един от тях лицето на Марк Сантино. Светкавично се завъртя, тръгна срещу него и му натресе мощен шамар; клетият доктор излетя назад и заби главата си в парапета на стълбището. Друг лекар се опита да го нападне, но агресивният звяр го хвана и го запрати към входната врата. После отиде до Сантино, сграбчи го за навлажнената от кръв и пот коса и заблъска главата му в стълбите.