Донко Найденов - Ударите на съдбата

— В такъв случай какво се случва с мен, докторе?

— Момент, ще ви обясня — той взе друг лист и се загледа замислено в него. — Ето това е най-смущаващото — картината на тромбоцитите. И макар че кръвта бе взета в епруветка, за да се намали бързото й съсирване, тук се вижда, че голяма част от тромбоцитите вече са се разпаднали.

Бенджамин слушаше безмълвно доктора, а той извади друг лист, на който имаше снимки от микроскоп.

— Сега погледнете тази снимка, правена две-три минути след като сте дали кръв. Вижда се една стабилна мрежа от кръвни нишки с бели и червени кръвни телца по цепнатините, което е характерно за съсирена кръв.

— Съсирена кръв ли?

— Разгледайте обаче другата снимка, тя също е от вашата кръв. На нея са показани малки оформящи се елементи около течност. Това е кръв, току-що започнала да се съсирва, което всъщност е нещо нормално. Но предишната снимка…

— ДОКТОРЕ, АКО ОБИЧАТЕ, ГОВОРЕТЕ МИ НА ПО-РАЗБИРАЕМ ЕЗИК!

— Добре, добре, искам да кажа, че част от кръвта ви се съсирва още в организма. Макар че размерите на съсиреците са малки и няма опасност да се образува тромб. Тоест, кръвта ви се разпада.

— Разпада се в организма ми?! Това какво ще рече?

— Трябва да ви покажа и резултата от кожните изследвания и тогава ще ви обясня всичко — добиващият все по-притеснен вид доктор извади друг лист, където имаше няколко снимки, схеми и формули.

— Ето, погледнете. Кожата губи цвета и устойчивостта си към светлината, защото кожният пигмент, наречен меланин, се разпада безвъзвратно. Това разпадане води също до засилване чувствителността на зрението и до евентуална слепота.

— О, боже — въздъхна тежко Бенджамин.

— Вашето състояние се нарича ВАМПИРИЗЪМ!

— ВАМПИРИЗЪМ ЛИ? — бившият полицай избухна в остър гняв. — Как така вампиризъм? Вие шегувате ли се? Искате да кажете, че съм вампир? Това ли искате да ми кажете?

— Не, не, не! Боже, не е това, което си мислите. Вампиризмът е просто медицински термин, едно физиологично състояние, чиито симптоми са точно такива — загуба на кръвни телца и силно чувствителна кожа.

— И какви са причините за заболяването? Какво трябва да се направи?

— Болестта все още е неизяснена, защото е изключително рядка. Много близка е до албинизма, който се получава заради отклонения в активността на ензима „тирозиназа“, но при албиносите не е характерно толкова рязко разпадане на меланина или тотално съсирване на движеща се в тяло кръв.

— ДОКТОРЕ, КАЗАХ ВИ ДА МИ ГОВОРИТЕ ПО-РАЗБРАНО! КАКВО СЕ ОПИТВАТЕ СЕГА? ДА МИ ЗАМАЖЕТЕ ОЧИТЕ С ВАШАТА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ, ТАКА ЛИ? — Бенджамин отново се поддаде на изригналия порив, получен в резултат на все по-напиращото напрежение.

— Господин Бърнстейн, разбирам, че сте притеснен, но бъдете така добър да ми дадете шанс да ви обясня в какво състояние се намирате.

Бенджамин кимна смирено с глава, макар че гневният пламък в очите му още не бе изгаснал.

— Вие сте болен от вампиризъм. Това е изключително рядко заболяване и все още никой не е открил причината за появата му. В изследванията ви не бяха открити вируси, бактерии или паразити, така че според мен заболяването ви е наследствено или в резултат на редки външни въздействия.

— Като например ухапване от животно.

Клаус Баденхарт се сепна, след което отвори уста и изкриви поглед като на човек, осенен от неприятна мисъл.

— Доктор Баденхарт, нали ви казах още в началото, че ме ухапа някакво животно, подобно на вълк.

— Вълк — повтори замислено той, — дали пък този вълк не е причината за това. Но няма как. Защото организмът ви е чист, без никакви зарази. И колкото и невероятно да звучи, в самата рана не открихме нищо смущаващо, а полепналата по нея жълтеникава слуз е просто гной. И все пак… — лекарят потърка лицето с потната си ръка и отново зае позата на дълбоко замислен.

— И все пак… — Бенджамин го подкани да продължи.

— Ще ви инжектирам доза кръв, би трябвало да е почувствате по-добре. Вашата кръвна група е „Б“, резус-фактор „положителен“, което означава, че не е трудно да се намери подходящата. Но мисля, че в случая кръвната група не е толкова важна, колкото например набавянето на тромбоцити, макар че сега и това няма значение.

Клаус Баденхарт направи някакъв знак на Лий Чуин, той излезе и след малко се върна с една кръвна банка. Болният оголи ръката си и се подготви за иглата.

Веднага щом новата кръв влезе в организма, Бенджамин почувства невероятно отпускане. Изражението му се смени моментално, от нервно и напрегнато стана спокойно и апатично, приличаше на закоравял наркоман, току-що инжектирал кокаина си. Спомни си за луната, която му бе дала неочаквана сила. Сега той не усещаше някаква внезапна енергия, а по-скоро прилив на живот, на успокоение, чувстваше, че отново се превръща в нормален човек.