Алисън Пиърсън: Скъпа, няма не мога

— Да ти напомня за някого, Кейт? — каза Ричард и издаде онова скимтене на настъпено пале, което беше усвоил напоследък.

На няколко пъти през последната година се опитвах да обясня на дъщеря ми — мислех, че е достатъчно голяма — че мама трябва да ходи на работа. Защото мама и татко трябва да печелят пари, за да плащат за къщата и всички онези неща, които й харесват, като уроците по балет и ходенето на почивка. Защото мама има работа, в която много я бива, и наистина е много важно не само мъжете да работят, но и жените. Всеки път речта ми достига до вълнуваща кулминация — тромпети, хорове, насълзените ни посестрими размахват знамена — в която уверявам Емили, че ще разбере, когато стане голямо момиче и самата тя поиска да се занимава с интересни неща.

За жалост борбата за равни права, отдавна спечелена в западното общество, няма шанс пред фундаменталисткия режим на петгодишната Емили. Няма друг Бог, освен мама и татко е нейният пророк.

На сутринта, когато съм готова да изляза от къщи, Емили ми задава същия въпрос отново и отново, докато не ми се прииска да я ударя, а после през целия път до работата ми се плаче, задето ми се е искало да го направя.

— Довечера ще ме сложиш ли да си легна? Мама ще ме сложи ли да си легна? Нали? Кой ще ме сложи да си легна довечера? Ти ли, мамо, ти ли?

Знаете ли колко много начини има да се каже думата не, без всъщност да я използваш? Аз знам.

Да не забравя:

Ангелски криле. Пари за нова пътека за стълбището. Да извадя лазанята от фризера за съботния обяд. Да купя руло кухненска хартия, препарат за полиране на метални повърхности, подарък и картичка за тържеството на Хари. На колко е Хари? Пет? Шест? Трябва да подготвя чекмедже с подаръци като добра майка. Да купя елха и от онези стилни лампички, рекламирани в „Телеграф“. (Къде ги продаваха? Не си спомням. По дяволите!) Коледен подкуп/подарък за бавачката (Билет за „Юростар“ 3? Пари? „Дона Карън“?) Емили иска кукла бебе, която пишка (само през трупа ми). Подарък за Ричард. (Дегустация на вино? Билет за мач на „Арсенал“? Пижама?) Книга за родителите му — „Изгубените градини на не знам кого си“? Да помоля Ричард да вземе дрехите от химическото. Какво да облека на празненството в офиса? Черното кадифе ми е отесняло. Да спра да ям СЕГА. Лилави мрежести чорапи. Няма време за кола маска на краката, да ги обръсна. Да запазя час за прогонващ стреса масаж. Възможно най-скоро час за освежаване на кичурите на косата (заприличала съм на Джордж Майкъл от преходния му период). Да правя упражнения за стяяяягане на тазовото дъно. Да си купя противозачатъчни!!! Торта с бяла глазура (да проверя в „Дилия“). Боровинки. Мини наденички за парти. Марки за картички втора класа 4х 40. Подарък за учителката на Е.? И каквото и да правиш, отбий Бен от биберона залъгалка преди Коледата със свекъра и свекървата. Преследвай „Куик Той“, безполезна фирма за доставка на подаръци по пощата. Влагалищна намазка — NB! Вино, джин, ликьор. Да се обадя на мама. Къде съм забутала рецептата на Саймън Хопкинс за „изсушена със сешоар“ гъска? Пълнеж? Хамстер???

6.30 :

— Дядо Коледа пристига. Дядо Коледа пристига. Дядо Коооледа пристига! — Емили ме гали, дърпа и когато и това не помага, ме събужда с коледни песни. Застанала е отстрани до леглото и настоява да кажа къде е подаръкът й. „Любовта на децата не се купува“, казва свекърва ми, която явно никога не е влагала достатъчно средства в решението на проблема.

Веднъж опитах да се върна с празни ръце от командировка, но по пътя от „Хийтроу“ към къщи загубих самообладание, накарах таксито да спре в Хаунслоу пред един магазин за играчки, в резултат на което към нарушения ритъм на биологичния си часовник прибавих и токсични отблясъци от лъскава пластмаса. Сега международната колекция от Барбита на Емили изобилства от какви ли не сексбомби, така че е въпрос само на време, преди да се превърне в изложба от типа на Трейси Емин 5. Фламенко Барби, футболна Барби от „Милан“ (футболен екип, миниатюрни обувчици), Барби тайландка — гъвкава малка кокетка, която може да прави мост и да си смуче пръстите на краката — и онази, която Ричард нарича Клаус Барби 6, арийски тип блондинка със стъкленосини очи, облечена в брич и черни ботуши за езда.

— Мамо — казва Емили, като претегля последната си придобивка с окото на познавач, — тази Барби фея може да махне с вълшебната пръчица и да направи така, че да не разпънат бебето Исус.