Алисън Пиърсън: Скъпа, няма не мога

Запращам парцала в препълнената кофа и поглеждам за нов под мивката. Нов няма. Разбира се, няма нов, Кейт, нямало те е, за да купиш. Изваждам стария от боклука и го накисвам в гореща вода и белина. Остава само да приготвя крилете и ореола на Емили за сутринта.

Тъкмо изгасих осветлението и се заизкачвах по стълбището, когато се сетих за нещо. Ако Пола види опаковките от „Сейнзбъри“ в кофата, веднага ще разпространи новината за измамата ми сред бавачките. О, по дяволите! След като измъкнах кутиите от кофата, увих ги във вчерашния вестник и понесох вързопчето, държейки го на една ръка разстояние пред себе си, към входната врата. Хвърлих поглед вляво и вдясно, за да се уверя, че никой не ме наблюдава, и ги пъхнах в големия черен чувал пред къщата. Накрая, след като се освободих от уликите, последвах съпруга си в леглото.

През прозореца на стълбището и декемврийската мъгла, полумесецът е наклонил сърпа си над Лондон. Дори Луната веднъж месечно си позволява да вдигне нагоре крака, за да отмори. Мъжът на Луната, естествено. Ако имаше жена на Луната, тя никога нямаше да може дори да приседне. Не е ли така?

Мия зъбите си, без да бързам. Броя до двайсет на всеки зъб. Ако се задържа достатъчно дълго в банята, Ричард ще заспи и няма да се опита да правим секс. Ако не правим секс, мога да пропусна къпането на сутринта, ще имам време да се занимая с имейлите, които са се насъбрали, докато ме нямаше, и евентуално да купя някои подаръци на път за работа. Остават само десет дни за пазаруване до Коледа, а аз имам в наличност едва девет подаръка, което значи, че остава да купя още дванайсет плюс дреболиите за чорапчетата на децата. Освен това все още нищо не съм получила от „Куик Той“ — бързи услуги за доставка на подаръци.

— Кейт, идваш ли? — вика ме от спалнята Ричард. Гласът му звучи сънливо. Много добре. — Искам да обсъдим нещо. Кейт?

— След една минута — отговарям. — Само ще се кача горе, за да проверя децата.

Изкачвам стъпалата до горната площадка. Пътеката е така изтъркана, че ръбът на всяко стъпало прилича на изсъхналата трева, която можеш да видиш, когато вдигнат тентата от моравата няколко дни, след като е минала сватбата. Много скоро някой ще пострада. Вече горе, задържам дъха си и тихо проклинам тези високи и неудобни лондонски къщи. Застанала сред пълния покой пред детските стаи, долавям различния маниер, по който спят — неговото сумтене на малко прасенце и нейните въздишки на принцеса.

Когато не мога да заспя, а вярвайте ми, бих мечтала за сън, ако съзнанието ми не беше затормозено от други неща, обичам да се промъквам в стаята на Бен, да сядам на синия стол и само да го гледам. Моето бебче изглежда така, сякаш доброволно е изпаднало в безсъзнание, като един много малък мъж, който се опитва да се качи на набиращия скорост автобус. Тази вечер се е изтегнал по дължината на креватчето с разперени ръце и малки пръстчета, свити около някаква невидима пръчка. Сгушено до бузата му е отвратителното кенгуру, което боготвори. Има цял рафт, пълен с най-хубавите плюшени животни, които може да купи един грижовен родител, а той какво избира за обект на обичта си? Кривогледо двуутробно от коша с преоценени играчки. Бен още не може да си каже кога е изморен, вместо това просто казва Ру. Не може да заспи без Ру, защото за него Ру означава сън.

Виждам сина си за първи път от четири дни. Четири дни, три нощи. Първо беше пътуването до Стокхолм, за да отделя лично внимание на притеснен нов клиент, после Род Таск се обади от службата и ми каза да закарам задника си до Ню Йорк, за да подържа ръката на стар клиент, който се нуждаел от потвърждение, че новият клиент не отнема твърде много от времето ми.

Бенджамин никога не ми се сърди заради отсъствията. Все пак е още много малък. Винаги ме посреща с безпомощното възхищение на размахващ ръце фен на холивудска премиера. Сестра му обаче не. Емили е на пет и е преизпълнена с ревнива мъдрост. Завръщането на мама винаги е знак за сложна поредица от хладно държание и наказания.

— Всъщност Пола ми чете тази приказка.

— Ама аз искам тате да ме къпе.

Уолис Симпсън 2е получавала по-топло посрещане от кралицата-майка, отколкото аз от Емили след командировка. Все пак мога да го търпя. Сърцето ми като че ли е на гънки и някак си го понасям. Навярно си мисля, че го заслужавам.

Оставям Бен да си спи спокойно и внимателно бутвам вратата на другата стая. Окъпана в розовата светлина от нощната лампа с Пепеляшка, дъщеря ми е — такова е нейното предпочитание — гола като новородено. (Дрехите, като не броим булчинските тоалети и тези на принцеса, вечно я дразнят.) Когато я завивам с одеялото, краката й потрепват недоволно като на лабораторна жаба. Още от бебе Емили не търпи да е покрита. Купих й спално чувалче с ципове, но тя риташе неистово в него и издуваше бузи като бога на ветровете, рисуван в ъгъла на старите карти, докато не признах поражението си и не го подарих на друго бебе. Дори в съня й, когато лицето на дъщеря ми има тена на прасковен цвят, човек може да види решителната форма на брадичката й. В последното сведение от училището й се казваше: „Емили има силен състезателен дух и ще трябва да се научи да губи с достойнство.“