Эллисон Пирсон - Скъпа, няма не мога

— Какво можем да направим, Кейт? — попита Джули, когато излязох.

Абсолютно нищо.

— Ще се опитам да разбера какво е станало.

На следващия ден заведох Емили на училище, оставих щастливия Бен при също толкова щастливата му баба и хванах влака за Лондон. Отидох с такси до Индустриалната камара. Не ми отне много време да издиря счетоводните документи от последните пет години на фабриката. Да ги бяхте видели. Предприятието беше развалина — приходи, които едва покриваха производствените разходи, никакви инвестиции, купища дългове.

Във влака на връщане се опитах да чета вестник, но редовете подскачаха пред очите ми. Съществуват редица етични фондове с изричната инструкция да инвестират в изцяло женски фирми, аз най-добре от всички го знаех. Пари, които на практика само чакат някой да ги вземе. Но когато влакът се разтресе и спря в Честърфийлд, разумът ми си дойде на мястото си.

Кейт Реди, не мога да повярвам, че изобщо си го мислиш.

Да се заемеш с нещо такова? Да не си се побъркала? Сигурно чавка ти е изпила мозъка, жено.

19.37 :

Време за лягане. Миене на зъбите, две прочитания на „Котка в шапката“, четири рецитации на „Лека нощ, луна“, три на „Малките бухалчета“. Посещения в тоалетната — четири, сядане на гърнето — две, време до загасянето на лампите — четирийсет и осем минути. Трябва да го подобря.

20.37 :

Обаждане на Канди Стратън в Ню Джърси, за да обсъдим поръчковата търговия по пощата и дистрибуцията с оглед на глобалния бизнес с куклени къщи.

— Знаех си — възкликва тя.

— Правя проучвания за една приятелка.

— Да бе. Кажи й да си сложи онзи червен сутиен, когато отива да осигури финансирането.

21.11 :

Обаждам се на Гери в „Дикинсън Бишъп“ в Ню Йорк. Издирвам фондове, специално предназначени за инвестиране в изцяло женски фирми. Гери казва, че това направо си е кражба.

— Етичните фондове са новата „Виагра“, Кейти.

22.27 :

Бен се е подмокрил в леглото. Сменям чаршафите. Опитвам се да намеря памперс. Къде са памперсите?

23.48 :

Събуждам Момо Гумератне в дома й, за да поговорим за възможностите дървените рамки на къщичките да бъдат изработвани от работници, наети от шриланкската агенция, чийто финансов съветник е тя.

— Кейт — пита тя, — мога ли да се включа и аз?

— Аз нищо не правя. Лягай да спиш.

Полунощ :

Занасям чаша вода на Емили. Големите сиви очи ме гледат в тъмното.

— Мамо, ти мислиш — казва обвинително.

— Да, мила. Разрешено е, нали знаеш. Искаш ли да помогнеш на мама да построи една къща?

— Да, но трябва да има кула, където красавицата да спи.

— Непременно.

1.01 :

Все още имам време да прегледам отново документите от фабриката. Необходим е точен пазарен план и малко разнообразяване. Какво ще кажете за няколко отделни сгради вместо традиционната двуетажна или триетажна постройка в стил Джордж Пети? Може би от нюйоркски червеникавокафяв пясъчник? Къща, офиси, замъци, кораби — каквито се харесват на Емили. Ричард може да ги проектира.

1.37 :

— Кейт, какво си мислиш, че правиш? Два часът сутринта е.

Моят съпруг Ричард е застанал на прага на кухнята. Рич с неговото необятно английско благоразумие и непоклатима доброта.

— Скъпа — казва той, — много е късно.

— Ей сега идвам.

— Какво има?

— Нищо.

Той ме поглежда с любопитство на светлината на лампата.

— Какво нищо?

— О, просто си мислех за строене на къщи.

Той повдига вежда.

— Не се тревожи. Стопли моята страна на леглото, ей сега идвам.

Целувката, която лепва на челото ми, е колкото подарък, толкова и въпрос.

Гледката на Ричард, който отива да си легне, ме изпълва с копнеж да го последвам, но не мога да оставя кухнята в това състояние. Просто не мога.

Стаята носи следите от тежка битка. Една отбранителна недостроена, а насред трапезарията лежи шрапнел от лего. През отсъствието ми три ябълки и три портокала са добавени в голямата стъклена купа, но никой не се е сетил да изхвърли старите плодове под тях и крушите на дъното са започнали да пускат лепкав кехлибарен сироп. Докато ги изхвърлям една по една в кофата за боклук, се притеснявам за хвърлените на вятъра пари. След като измих и подсуших купата, внимателно избърсвам останалите плодове и отново ги слагам вътре. Остава ми само да приготвя кутията с обяда на Емили, да проверя в колко часа беше прегледът на Бен при лекаря, да видя дали оттам мога да отида до банката, за да поговоря с моя мениджър, да свикам събрание на работничките във фабриката, да се обадя на синдиците и да успея да стигна навреме до училището за края на часовете. Да измъкна пилето от фризера. Да се измъкна от срещата на училищното настоятелство. Емили иска кон. Само през трупа ми. Кой ще му чисти накрая конюшнята? Рожденият ден на Рич — вечеря изненада? Хляб. Мляко. Мед. Имаше и още нещо. Знам, че имаше още нещо.