Эллисон Пирсон - Скъпа, няма не мога

Върна се в Ню Джърси, където поживя при майка си, докато си намери собствено жилище. Канди каза, че Сиймор я накарал да осъзнае за какво са майките. Скоро след това намери свободна ниша на пазара с поръчки по пощата и започна бизнес, който за кратко време я изведе на корицата на списание „Форчън“. „Само работа и никаква игра“ предлагаше широк асортимент от секс играчки за преуспели в кариерата жени, които имаха всичко друго, освен време за забавления. Изпрати ми в Англия кутия с мостри, която бе отворена на закуска, по време на едно гостуване на Барбара и Доналд. Ричард, по мнението на мнозина през най-страхотния половин час от брака ни, се престори, че вибраторите са кухненски приспособления.

Любимата ми Момо остана в ЕМФ, където се изстреля нагоре по стълбицата, почти без да докосва стъпалата. Онази стоманена нишка в природата й, която бях забелязала при първата ни среща, се оказа безценна, както и способността й да изслушва и да попива онова, от което имаха нужда клиентите. От време на време ми се обажда за съвет от дамската тоалетна, а шепотът й едва се чува заради водата от казанчето. През лятото открадна няколко свободни дни и ни дойде на гости. За първи път през живота си Емили беше впечатлена от мен — най-накрая майка й бе довела една истинска принцеса. „Ти ли си принцеса Ясмин от «Аладин»?“ — попита Ем и Момо отвърна: „Всъщност по-скоро Спящата красавица. Бях заспала, после майка ти дойде и ме събуди.“

Дебра откри, че Джим й изневерява с една жена в Хонконг. Разведоха се и Деб си уреди да работи на четиридневна работна седмица. Скоро след това разбра, че някои от най-големите й клиенти са й отнети, но не го направи на въпрос. Времето за борба, както си казваше, щеше да дойде, когато Феликс и Руби поотраснат. С Деб планираме да прекараме заедно една събота и неделя в някой център за релаксация, но досега сме го отложили само четири пъти.

Уинстън защити степен по философия в Университета на Източен Лондон и дисертацията му на тема „Откъде знаем кое е правилно?“ получи най-високата оценка за годината. За си плати таксите за последната година, той продаде пегаса, който безпроблемно започна кариера на състезателна кола.

Възползвайки се от чувството ми за вина, Пола получи от мен възторжени препоръки и започна работа като бавачка в семейството на Адолф Брок, екшън герой във второкласни филми, и съпругата му, бивша Мис България. Семейството поживя известно време в хотел „Плаза“ в Ню Йорк, докато Пола, чиято стая била с изглед към Сентрал Парк, не обяви, че се задушава, и семейство Брок послушно се преместиха в Мейн.

След онази сутрин на ледената пързалка повече не видях Джак Абелхамър. Промених си имейла, защото знаех, че волята ми не е достатъчно силна, за да ме спре да му пиша. Освен това знаех, че бракът ми ще има някакъв шанс само ако се откажех от въображаемия си любовник: ако Джак беше мястото, където отивах да си поиграя, какво оставаше за Ричард? Въпреки това всеки път, когато проверявам в пощата си, част от мен очаква да види името му в получените писма. Казват, че времето лекувало. Кой го казва? За какво говорят? Мисля, че някои чувства, които човек изпитва през живота си, оставят неизличима следа и можем най-много да се надяваме, че ще избледнеят малко с годините.

Никога не спах с Джак — съжалението ми е с размерите на континент — но лошата храна и разкошните песни в „Синатра Ин“ бяха най-хубавият секс, който съм правила. Когато изпитваш толкова силни чувства към някой мъж и той изчезне от живота ти, след известно време започваш да мислиш, че само си си въобразявала, а другият човек не е бил наранен. Но може би другият е чувствал същото. Все още пазя последното съобщение, което той ми изпрати.

От: Джак Абелхамър

До: Кейт Реди

Кейт,

От известно време нямам вести от теб, затова предполагам, че си се заела с кестените и майчинството на пълен работен ден. Но аз знам, че ще се завърнеш. Да живее кестеновата героиня…

Род в ЕМФ ми каза, че си напуснала Лондон. Помниш ли как баща ти е наричал Синатра? Светецът покровител на несподелената любов.

Най-хубавото на несподелената любов е, че е вечна.

С Ричард продадохме съборетината в Хакни и се преместихме в Дарбишър, близо до семейството ми, където си купихме къща в края на едно селце с хубав изглед и ливада. (Винаги съм искала ливада, а сега, когато имам, не знам какво да я правя.) По къщата има много работа, но няколко стаи са добри, а другите могат да почакат. Децата са щастливи, че имат пространство за тичане, а Ричард е в стихията си. Когато не работи по новия Център за изкуства, строи каменна стена и на всеки пет минути ме вика да я погледна.