Эллисон Пирсон - Скъпа, няма не мога

— Много добре, защото не изпитвам грам уважение към този съд и всеки мъж в него. — Тя започва да плаче, проклинайки се заради слабостта си, както прави винаги.

— Джийн Реди — възобновява разпита обвинението, но свидетелката вече не го слуша. Тя също е напуснала мястото си. Отива към плачещата жена и я прегръща. После майката се обръща към съдията:

— Ами вие, ваша чест? Кой ще ви приготви вечерята довечера? Не вие, нали?

— За Бога! — пръска слюнки съдията.

— Хора като вас изобщо не разбират жени като Катрин. И си мислите, че можете да я съдите. Засрамете се! — изрича тихо Джийн Реди, но с целия авторитет, на който са били свидетели поколения деца, когато е порицавала някой побойник на детската площадка.

В деня, когато Сиймор Трой Стратън излезе на бял свят, преврат в Катар изстреля цените на петрола до небесата, а акциите по цял свят се сринаха драстично, подпомогнати от безпрецедентно качване на процента от всемогъщия Федерален резерв. Борсовите индекси пощуряха, губеха се и се печелеха милиарди. Слабо земетресение край Киото предизвика остатъчни трусове във вече разклатеното международно икономическо положение. Нищо от това не се отрази неблагоприятно на майката и бебето, които си спяха спокойно в леглата, отделени със завеса на третия етаж в родилното отделение на Гоуър Стрийт.

Докато вървя по коридора към тях, спомените ми от това място ме връхлитат — акушерките в сините им униформи, сивите врати, зад които дребни жени, високи жени и жени, чиито води изтичат в асансьора на банката, многократно повтарят най-великото свещенодействие на живота. Място на болка и въодушевление. Плът и кръв. Плачът на бебетата е силен и внезапен; лицата на техните майки са солени от радост. Когато си тук, мислиш, че знаеш кое е важно. И си права. Това не са празни приказки, а самата Божия истина. Не след дълго отново ще излезеш навън и ще се преструваш, че си забравила, че има по-важни неща за вършене, но такива няма. Всяка майка знае какво е, когато сърцето ти се отвори и любовта нахлуе вътре. Всичко останало е само шум и хора.

— Искам само да си стоя така и да го гледам — казва Канди. Подпряна на възглавници, колежката ми е разкопчала всички копчета на бялата ми бродирана нощница, за да може синът й да суче. Зърната й са като тъмни плодове. С дясната си длан придържа главичката му, докато той гълта лакомо.

— Не искам да правя нищо друго, освен да го гледам, Кейт. Нали е нормално?

— Напълно нормално.

Донесох на бебето дрънкалка мече, онази с червената шапка, която Емили много обичаше, и кошница с американски кексчета за майката. Канди каза, че трябва веднага да свали натрупаните килограми, а после, понеже ръцете са й заети, аз пъхам хапка след хапка в устата й, без да протестира.

— Бебето ще изсмуче всичко излишно по теб, Канд.

— Хей, това е чудесно. Колко дълго мога да продължа да кърмя? Двайсет години?

— За жалост след известно време идват и те арестуват. Понякога си мисля, че щяха да пратят социалните служби, ако знаеха каква страст изпитвам към Бен.

— Не ми го каза — укорява ме тя с изморена усмивка.

— Опитах се. Онзи път в „Корни и Бароу“. Но това не може да се разбере, докато не се изпита.

Канди се навежда и помирисва главичката на сина си.

— Момче, Кейт. Какъв разкош!

Като всички новородени, и Сиймор Стратън изглежда древен, на хиляда години. Веждите му са сбърчени или от мъдрост, или от обърканост. Рано е още да се правят предположения какъв мъж ще стане, но засега е напълно щастлив както си е, в прегръдките на жена.

Мисля, че за край не може да става и дума. Колелата на автобуса по цял ден се въртят и въртят.

Все пак много неща се случиха, а някои си останаха постарому. Три месеца след раждането на Сиймор Канди се върна на работа в ЕМФ и даде бебето на ясла близо до Ливърпул Стрийт, чиято такса беше като за висше учебно заведение. Канди беше изчислила, че всяка смяна на памперс й струва двайсет долара. „Това е дяволски скъпо за нещо, което отива в боклука.“

По телефона звучеше като старата Канди, но аз знаех, че онази Канди, Канди преди децата, я нямаше. Дългите безмилостни часове, през които бе работила, без да се оплаква през целия си живот като възрастен, скоро й се видяха глупави и безсмислени. Не се примири, когато Род нарече тръгването от работа в пет и половина „обедно време“. Не се примири да не вижда сина си по светло. Когато Сиймор беше на седем месеца, Канди отиде в кабинета на Род и каза на шефа си, че съжалява, но ще трябва да го уволни, тъй като има някои проблеми с отдадеността му към работата: тя бе прекалена.