Эллисон Пирсон - Скъпа, няма не мога

Дарих го с най-снизходителната си майчинска усмивка.

Парите, инвестирани от Бънс, стигаха да покрият дълговете на баща ми и да се издължи на кредиторите. Веднага щом сумата постъпи в сметката на Дж. Р. Пауърс, тя изчезна. Както предсказах, нито това, нито официалното оплакване на Момо за сексуален тормоз не бяха достатъчни, за да сложат завинаги кръст на кариерата на Бънс в ЕМФ.

Това стана няколко дни по-късно, когато интервюто, което шефът на „Рискови капитали“ в „Едуин Морган Фостър“ беше дал на разследващата телевизионна журналистка Алис Лойд, попадна в един таблоид под заглавието: ОТНОВО ПОРНО! (КАК ЕДНА ВАЖНА КЛЕЧКА В СИТИТО СИ ГО ВДИГА).

Алис бе завела Бънс в едно предпочитано от медиите свърталище в Сохо. След като погълнал големи количества от законни и незаконни субстанции, той станал крайно словоохотлив и гледката на една млада звезда от сапунени сериали го подтикнала да мине границата: „Ще ми се да я имах на моя уебсайт — споделил с Алис. — Всъщност бих искал да я имам, където тя пожелае.“

Хвалейки се със способността си да надушва победителите, Бънс цитирал една от последните си инвестиции в нов вид екологични пелени, които очаквал да предизвикат „по-голям шум от шибаната «Виагра»“.

Ситито е в състояние да неутрализира лошите миризми в периметъра на „Квадратната миля“, но когато вонята излезе навън и стигне до чувствителните ноздри на клиентите и влиятелните среди, възмездието е светкавично и безмилостно.

На сутринта след публикуването на статията с Канди стояхме и наблюдавахме как Крис Бънс бе повикан в офиса на Робин Купър-Кларк, как бе придружен от двама служители на охраната до бюрото си, което трябваше да опразни за три минути и накрая как бе изгонен от сградата.

— Има ли някой номера на ловеца с ястреба? — извика Канди. — На улицата има плъх.

Няколко минути по-късно в дамската тоалетна заварих Момо да плаче, заровила лице в руло хартия.

— Сълзи на щастие — заяви тя между хълцанията.

А аз? Разбира се, че бях доволна. Но неусетно за мен бях започнала да намирам Бънс по-скоро жалък, отколкото лош.

В обедната почивка с Момо взехме такси до Бонд Стрийт. Казах й, че е много важно, нещо свързано с работата, което си беше точно така.

Помощничката ми е озадачена.

— Какво правим в магазин за обувки, Кейт?

— Търсим стъклена пантофка, която да издържи на възможно най-силното налягане на квадратен милиметър площ и да не се изхлузи в полунощ. По липса на такава, вземаме тези и тези, о, и онези кафяви ботуши са страхотни. Извинете, имате ли четвърти номер от тях?

— Ти четвърти номер ли носиш? — със съмнение пита Момо.

— Не, ти носиш.

— Но аз не мога…

Двайсет минути по-късно се нареждаме на касата с четири кутии. Принудени да избираме между жълто-кафяви остри обувки с висок ток и тъмносини с отворена пета, избираме и двата чифта. После вземаме черните с тънки токчета, защото са твърде красиви, за да не ги притежаваш, и бежовите ботуши, които са направо без пари.

— Много ми харесват черните — казва тя, — но не се виждам да ходя с тях.

— Работата не е в ходенето, Момо. Смисълът е да ходиш на високо. И ако се случи най-лошото, винаги можеш да пробиеш каротидната артерия на Гай с токчето.

Усмивката й се стопява.

— Ти къде ще бъдеш?

— Няма да ме има за известно време.

— Не — казва тя. — Не искам прощален подарък.

— Ще се оправиш.

— Откъде знаеш?

— Хей, кой те обучи?… Във всеки случай престана да се извиняваш, затова знам, че си готова.

— Не — казва Момо и ме поглежда косо. — Само една от нас може да бъде Реди, Кейт. — После слага ръка на рамото ми и ме целува бързо по бузата.

По пътя към офиса в таксито, с планинска верига от обувки в краката ни, тя ме попита защо напускам и аз я излъгах. Казах й, че трябва да се преместя по-близо до майка ми, която е болна. Някои неща не можеш да споделиш дори с жените, които обичаш. Дори със себе си.

Причини да напусна работа:

1. Защото водя двойствен живот и нямам време да се радвам на нито един от двата.

2. Защото двайсет и четири часа не стигат.

3. Защото децата ми няма вечно да бъдат малки.

4. Защото един ден забелязах, че съпругът ми ме гледа, както майка ми гледаше баща ми.

5. Защото е жалко една жена да се превърне в мъж.

6. Защото съм твърде изморена да измисля друго, защото…

На следващата сутрин, преди подаването на оставката ми, трябваше да подредя. Семейството гълъби отдавна бе отлетяло — двете малки се бяха научили да летят в края на пролетта — но книгите, които бяха скрили майката и малките от ястреба, все още си стояха. Този път не рискувах по перваза. Извиках Джералд от охраната, за да ми помогне да отворя прозореца. Всички книги бяха непокътнати, с изключение на „Десетте природни закона за успешно ръководство на времето и живота: доказани стратегии за увеличение на работоспособността и вътрешния мир“. Приличаше на пещерен под с малки сталагмити от птичите курешки, закрили надписите на корицата.