Софи Никълъс - Роклята

Лицето й внезапно се разведри.

— Може лично да отида при търговците и да купя коприната. Досега се справях, имам разни останали парченца… Чудя се…

— Може да отидем на разходка — предложи Дейвид. — В понеделник почивам.

Мама плесна с ръце.

— Колко приятно! Ела може да дойде с нас. Не искаш ли да се разходим до Лондон, карина ?

Ела се намръщи.

— Сериозно, мамо, какво ти става? Не мога просто да отсъствам цял ден от училище. Трябва специално позволение. Ще пропусна уроци и после ще трябва да наваксвам. Идеално ще се оправя и сама. Вървете, забавлявайте се.

Като се обърна да влезе, мерна изуменото изражение на Мама във витрината на магазина.

— Толкова добро момиче. Твърде добро — казваше тя.

Но Ела знаеше, че не е толкова добра. Имаше си свои причини да иска да остане. Вече мислеше за тях непрекъснато. Не можеше да мисли за друго.

В понеделник, когато би звънецът за края на последния час, тръгна по коридора покрай момичешките шкафчета и там я чакаше Катрина, облегнала се на стената, издала ханша си напред, изопнала рамене, с игрива усмивка в крайчеца на устните.

— Здрасти, Ела — усмивката стана ослепителна. — Видях майка ти на гарата тази сутрин. С Дейвид…

Ела усети как по ръката й се спускат боцканията на раздразнението от намека — че е толкова нелепо майка й и доктор Картър да отиват някъде заедно.

— Мислех да дойда с теб до вас — каза. — Да ти правя компания, за да не ти е самотно.

Ела посърна. Вече бяха излезли и вървяха през игрището. Били се мотаеше около оградата. Когато видя Катрина, веднага, като по рефлекс, наведе глава, пъхна ръце в джобовете и понечи да се отдалечи, упорито забил поглед в земята.

— Били! Чакай малко!

Ела се обърна ядосано към Катрина.

— Прави каквото искаш, но аз ще вървя с него.

Катрина повдигна вежда.

— Добре, де. Както кажеш.

След като пристигнаха в магазина и Били помогна на Ела да се справи със сложните ключалки, Катрина изтича пред тях нагоре по стълбите към апартамента и започна да влиза по стаите, вдигаше книга тук, кутийка там и повтаряше: „Колко сладко!“ и „Толкова дребно! Колко абсолютно очарователно!“.

Ела и Били се спогледаха и момичето влезе в кухнята. Удари филтъра за кафе няколко пъти силно в мивката, за да се отлепят старите влажни остатъци смляно кафе.

Катрина цъфна на вратата.

— Какво правиш, за бога?

— Кафе. На какво ти прилича?

— Сериозно ли? Прилича ми на някаква странна отвара в мивката — Катрина сбърчи нос. — Мирише ужасно…

— Добре, аз си тръгвам — обяви Били и пъхна ръце в джобовете си.

Сърцето на Ела запрепуска в гърдите й.

— Но ние току-що дойдохме…

— Чакат ме куп задачи. Оставям ви насаме, дами.

— Тогава ще те изпратя — може би малко прибързано го прекъсна Ела. — Нали трябва да отключа и да заключа след теб.

Тръгна след него надолу по стълбите и докато отново се бореше с ключовете — ключалка по средата, резе горе и долу — Били просъска сподавено:

— Боже, Ел, как я търпиш?

— О, имала съм избор? Не бях забелязала.

— Чакай, дай на мен.

Били измъкна ключа от ръката й. Пръстите му бяха решителни и топли и от допира им по ръката й пробягнаха чувствени искрици.

Вратата поддаде. Камбанката иззвъня.

— Е, ще се видим, значи — смигна й той. — Не забравяй да се забавляваш.

— Били…

Той се обърна с очакване.

— О, нищо. Няма значение…

Гледаше го как прекосява дворчето, минава под ниския свод. Почувства се плоска, отпусната като балон с изкаран въздух. Какво изобщо си беше въобразявала?

В този момент, докато си стоеше на прага, главата на Били изведнъж се показа иззад далечната стена — клоунска глава без тяло, с кръстосан поглед, разкривена гримаса и изплезен език.

Тя също му отвърна с изплезване, почувствала странното ново привличане на чувствата около тях. Той знаеше, че тя ще стои и ще го гледа.

Това изобщо не беше като обичайните Сигнали, цветове и движения във въздуха около нея, към които можеше да се настрои. Това беше нещо, което идваше от нея самата. Сякаш двамата с Били бяха залепени за срещуположните краища на ластик, всеки дърпаше в своята посока, опъваха ластика все повече и повече, чудеха се докога ли ще се разтяга, преди да се скъса и да ги плесне с всичка сила.

Долното стъпало изскърца. Катрина стоеше там, обърнала гръб, ръцете й пълзяха нагоре-надолу по страните й, тялото й се извиваше като в комедийна прегръдка, издаваше звуци като от целувка.