Габриел Маркес - В лош час

От ризницата, където се облече, за да прочете молитвата, той чу как Тринидад събира мъртвите мишки, докато в църквата предпазливо влизаха жените, идващи всеки ден. По време на службата той с растящо отчаяние забеляза грешките на псалта, грубия му латински и стигна до последния пасаж с чувство за провал, което го измъчваше в лошите часове през живота му.

Отиваше да закусва, когато Тринидад излезе насреща му със сияещо лице. «Днес паднаха още шест» — каза тя и разклати умрелите мишки в картонената кутия. Отец Анхел се помъчи да превъзмогне безпокойството.

— Чудесно — рече той. — Сега остава да се открият дупките, за да се изтребят напълно.

Тринидад бе открила дупките. Обясни как ги бе намерила на различни места в храма, главно в камбанарията и кръщелнята, и как ги бе запушила с асфалт. Тази сутрин бе намерила една полудяла мишка, която се блъскаше в стените, след като цяла нощ бе търсила вратата на скривалището си.

Излязоха на постланото с камъни дворче, където първите нардови стръкове бяха започнали да се изправят. Тринидад се позабави, докато изхвърли умрелите мишки в нужника. Когато влезе в кабинета, отец Анхел се канеше да закусва, след като бе отметнал покривчицата, под която всяка сутрин като по чудо се появяваше закуската, която му изпращаше вдовицата Асис.

— Забравих да ви кажа, че не можах да купя арсеник — каза Тринидад като влезе. — Дон Лало Москоте каза, че не се продава без рецепта от лекаря.

— Няма да стане нужда — отвърна отец Анхел. — Всички ще се издушат в дупките.

Той приближи стола към масата и се зае да нарежда чашата, чинията с филии царевичен хляб и кафеника с изрисуван японски дракон, докато Тринидад отваряше прозореца. «По-добре ще е да сме подготвени, ако пак се появят» — рече тя. Отец Анхел си наля кафе, но изведнъж застина и изгледа Тринидад в нейната безформена роба и ортопедически обувки, която се приближаваше към масата.

— Прекалено много се тревожиш за това — каза той.

Отец Анхел не откри нито тогава, нито преди това някакъв признак на безпокойство в гъстите сключени вежди на Тринидад. Без да успее да потисне едно леко треперене на пръстите, той си доля кафето, сложи две лъжички захар и започна да го бърка, вперил очи в разпятието, окачено на стената.

— От кога не си се изповядвала?

— От петък — отвърна Тринидад.

— Я ми кажи — попита отец Анхел, — скривала ли си някога от мене някой свой грях?

Тринидад отрицателно поклати глава.

Отец Анхел затвори очи. Изведнъж престана да бърка кафето, остави лъжичката в чинийката и хвана Тринидад за лакътя.

— Застани на колене — каза той.

Смутена, Тринидад остави картонената кутия на пода и коленичи пред него. «Кажи молитвата, „Аз, грешникът“» — каза отец Анхел, след като успя да си наложи бащинския тон от изповедалнята. Тринидад притисна юмруци към гърдите си и неразбрано замънка, докато свещеникът сложи ръка на рамото й:

— Добре.

— Лъгах — каза Тринидад.

— Друго.

— Имах лоши помисли.

Това бе редът на нейната изповед. Винаги изброяваше все едни и същи грехове по много общ начин и винаги в един и същи ред. Този път отец Анхел не можа да отмине необходимостта от нещо по-конкретно.

— Например — рече той.

— Не знам — поколеба се Тринидад. — Понякога човек има лоши помисли.

Отец Анхел се изправи.

— Никога ли не ти е минавало през ума да сложиш край на живота си?

— Боже опази! — възкликна Тринидад, без да вдига глава, като в същото време чукна по крака на масата. После отговори: — Не, отче.

Отец Анхел я накара да вдигне глава и забеляза с чувство на отчаяние, че очите на момичето се наливаха със сълзи.

— Искаш да кажеш, че отровата наистина е за мишките.

— Да, отче.

— Тогава защо плачеш?

Тринидад се опита да сведе глава, но той здраво я държеше за брадичката. Тя се обля в сълзи. Отец Анхел ги усети как се стичат между пръстите му като затоплен оцет.

— Успокой се — каза той. — Още не си свършила да се изповядваш.

Остави я да излее сълзите си мълчаливо. Когато усети, че вече не плаче, той нежно й каза:

— Добре, кажи сега.

Тринидад се изсекна в полата си и преглътна гъстата, солена от сълзи слюнка. Когато заговори отново, вече бе възвърнала странния си баритонов глас.

— Чичо ми Амбросио ме преследва — рече тя.

— Как така?

— Иска да го пусна да прекара една нощ в леглото ми — каза Тринидад.

— Продължавай.

— Друго няма — каза Тринидад. — Кълна се в бога, друго няма.