Габриел Маркес - В лош час

През цялото време зъболекарят бе стоял до стола. Когато полицаите излязоха, той извади тампона от устата на кмета. После огледа с помощта на лампата вътрешността на устата му, притисна челюстта му и отдръпна лампата. Всичко бе свършило. В горещата стаичка тогава оставаше този неприятен вкус, който познават само метачите в театъра, след като е излязъл и последният актьор.

— Неблагодарник — каза кметът.

Зъболекарят пъхна ръце в джобовете на хавлията и отстъпи една крачка, за да му направи път. «Имаше заповед да сринем къщата — продължи кметът, като го потърси с очи зад светлинния кръг. — Имаше точни указания да открием оръжия и муниции и документи с подробностите за национална конспирация. — Впи в зъболекаря все още влажните си очи и добави: — Мислех, че постъпвам добре, като не изпълнявам тази заповед, но съм сбъркал. Сега нещата се променят, опозицията получи гаранции и всички живеят в мир, а вие продължавате да мислите като конспиратор.» Зъболекарят обърса с ръка възглавничката и я обърна от другата страна, където не беше разпрана.

— Държането ви е в ущърб на селото — продължи кметът, сочейки възглавницата, без да обръща внимание на замисления поглед, който зъболекарят хвърли към бузата му. — Сега общината трябва да плати всички тези глупости, включително и външната врата. Цяло състояние само заради вашето упорство.

— Жабуркайте се с вода от алолва [2] Алолва — бобово растение с приятен мирис, използвано в медицината. — Б.пр. — каза зъболекарят.

Съдията Аркадио провери в речника на телеграфната служба, защото в неговия няколко букви липсваха. Не си изясни нищо: Името на обущар в Рим, прочут със сатирите, които пишел срещу всички и други маловажни подробности. «Със същото историческо основание — помисли си той — една анонимна обида, лепната на вратата на някоя къща, би могла да се нарича марфорио [3] Марфорио (итал.) — простонародно наименование на антична статуя от бял мрамор, на която в средновековен Рим са залепвали сатирични стихове. — Б.пр. .» Не беше разочарован. След двете минути, които изгуби за проверката, той за пръв път от много време изпита спокойствието на изпълнения дълг.

Телеграфистът го изгледа как поставя речника на лавицата между забравените сборници с правила и разпоредби за пощата и телеграфа и прекъсна предаването на някакво съобщение с енергично предупреждение. После се приближи, като разбъркваше тестето, готов да покаже най-новия си трик — познаването на трите карти. Но съдията Аркадио не му обърна внимание. «Сега съм много зает» — извини се той и излезе на напечената улица, преследван от неясната увереност, че е едва единадесет и че още много свободни часове му остават от този вторник.

В канцеларията му го чакаше кметът с един проблем от морален характер. Във връзка с последните избори полицията бе конфискувала и унищожила изборните лични карти на опозиционната партия. Сега по-голямата част от хората в селото бяха без документи за самоличност.

— Тези хора, които пренасят къщите си — заключи кметът с разперени ръце — дори не знаят как се казват.

Съдията Аркадио разбра, че зад тези разперени ръце се крие искрено огорчение. Но проблемът на кмета беше прост — достатъчно бе да се поиска назначаването на инспектор по гражданския регистър. Секретарят още повече опрости решението:

— Трябва само да го повикате — каза той. — Назначен е от една година.

Кметът си спомни. Преди няколко месеца, когато му бе известено за назначаването на инспектор по гражданското състояние, той бе провел междуградски разговор, за да попита как да го посрещне, и му бяха отвърнали: «С куршум.» Сега пристигаха други заповеди. Той се обърна към секретаря с ръце в джобовете и му каза:

— Напишете писмото.

Тракането на пишещата машина внесе в канцеларията някакъв динамичен дух, който отекна в съзнанието на съдията Аркадио. Почувства се празен. Извади от джоба на ризата си една второкачествена цигара и я разтърка между дланите си, преди да я запали. После се облегна назад в стола, докъдето позволяваха пружините, и в това положение го завари ясната увереност, че изживява един миг от живота си.

Подреди изречението, преди да го произнесе:

— Аз на ваше място бих назначил и един представител на прокуратурата.

Противно на очакванията му кметът не отговори веднага. Погледна часовника си, но не видя колко е часът. Задоволи се да установи, че до обед остава още много време. Когато заговори, гласът му прозвуча вяло — не знаел какви са постъпките за назначаването на представител на прокуратурата.