Габриел Маркес - В лош час

— Ако госпожата излезе от стаята, имат заповед да й теглят куршума — каза лейтенантът.

Зъболекарят хвана топката на бравата, провикна се навътре: «Чу ли, мила!» — и старателно затвори вратата на спалнята. После се отправи към кабинета, следен между избелелите тръстикови мебели от опушените очи на дулата. Двама полицаи го изпревариха при вратата на кабинета. Единият запали лампата, другият отиде право при работната маса и извади един револвер от чекмеджето.

— Трябва да има и друг — каза кметът.

Той бе влязъл последен, след зъболекаря. Двамата полицаи направиха бърз добросъвестен обиск, докато третият пазеше на вратата. Изсипаха кутията с инструменти върху масата, пръснаха по пода гипсови отливки, недовършени изкуствени челюсти, отделни зъби и златни коронки; изпразниха фаянсовите бурканчета от витрината и с бързи удари на щиковете разпориха мушамената възглавница на зъболекарския стол и пружинената възглавничка на въртящото се кресло.

— Тридесет и осемкалибров, с дълга цев — уточни кметът.

Втренчи се в зъболекаря. «По-добре е да кажете най-после къде е — каза му той. — Не сме дошли да ви разнебитим къщата.» Иззад очилата със златни рамки тесните угаснали очи на зъболекаря не изразяваха нищо.

— Аз не бързам — обади се той спокойно, — ако искате, можете да продължавате да я разнебитвате.

Кметът размисли. След като огледа още веднъж стаичката от нерендосани дъски, той се приближи до стола, като даваше резки заповеди на агентите си. Сложи единия на пост до вратата към улицата, другия на входа на кабинета, а третия до прозореца. Едва след като се намести на стола, той закопча мократа мушама и се усети заобиколен от студен метал. Пое дълбоко напоения с креозот въздух и отпусна глава на възглавничката, като се мъчеше да успокои дишането си. Зъболекарят вдигна някои инструменти от пода и ги сложи в една тенджера да се изварят.

Обърнат гърбом към кмета, той наблюдаваше силния пламък на спиртника със същото изражение, което би имал, ако беше сам в кабинета. Когато водата завря, той уви дръжката на тенджерата във вестник и я отнесе до стола. Пътят му бе препречен от полицая. Зъболекарят отпусна надолу тенджерата, за да погледне кмета над па̀рата, и каза:

— Заповядайте на тоя убиец да застане някъде, където няма да пречи.

По знак на кмета полицаят се отдръпна от прозореца, за да може да се минава до стола. Примъкна една табуретка до стената и седна с разкрачени крака, отпусна пушката напреко върху коленете си и възобнови наблюдението. Зъболекарят запали лампата. Заслепен от внезапния блясък, кметът затвори очи и отвори уста. Болката бе престанала.

Зъболекарят откри болния кътник, като отдръпна с пръст подутата буза и насочи подвижната лампа с другата си ръка, съвсем безчувствен към мъчителното дишане на пациента. После нави ръкава си до лакътя и се приготви да извади зъба.

Кметът го стисна за китката.

— Упойка — рече.

За пръв път погледите им се срещнаха.

— Вие убивате без упойка — каза меко зъболекарят.

Кметът не усети никакво усилие ръката, стискаща клещите, да се освободи. «Донесете ампулите» — каза той. Полицаят, застанал в ъгъла, насочи дуло към тях и двамата чуха щракането на заредената пушка.

— Да предположим, че няма — каза зъболекарят.

Кметът пусна китката му. «Трябва да има» — възрази и заразглежда с отчаян интерес пръснатите по пода неща. Зъболекарят го изгледа със съчувствено внимание. После побутна главата му към възглавничката и проявявайки за пръв път някакво нетърпение, рече:

— Я не се правете на пъзльо, лейтенанте. При този абсцес никаква упойка не помага.

След като премина най-ужасният миг в живота му, кметът отпусна мускули и остана изнемощял в стола, докато тъмните петна, изрисувани от влагата по картона на тавана, завинаги се запечатваха в паметта му. Усети как зъболекарят бърника в легенчето. Усети го как поставя на мястото им чекмеджетата на масата и мълчаливо събира някои от предметите по пода.

— Ровира — повика кметът. — Кажете на Гонсалес да влезе и събере нещата от пода, докато подредите всичко, както си беше.

Полицаите изпълниха заповедта. Зъболекарят взе с щипците един тампон, напои го с някаква ръждивокафява течност и го постави върху разреза. Кметът изпита усещане за повърхностно парене. След като зъболекарят му затвори устата, той продължи да гледа втренчено в тавана, заслушан във вдигнатия от полицаите шум, които се мъчеха да възстановят по памет грижливия ред в кабинета. На камбанарията удари два. Един алкараван [1] Алкараван — американски воден бик. — Б.пр. със закъснение от една минута го повтори посред шумоленето на дъжда. Миг след това, разбрал, че са свършили, кметът със знаци нареди на агентите да се върнат в участъка.