Габриел Маркес - В лош час

Сириецът Мойсес заговори за зверове и фокусници. Но кметът възприемаше цирка по друг начин. С изпружени крака той се вторачи в носовете на ботушите си.

— Селото прогресира — каза той.

Сириецът Мойсес престана да си вее. «Знаеш ли за колко продадох днес?» — попита той. Кметът не подхвърли никакво предположение, но изчака отговора.

— За двадесет и пет сентавос — каза сириецът.

В този миг кметът видя как телеграфистът отваря чувала с пощата, за да предаде кореспонденцията на доктор Хиралдо. Официалната поща пристигаше в отделен плик. Разчупи печатите и видя, че имаше обикновени съобщения и пропагандни листовки на режима. Когато свърши да чете, кеят бе преобразен — вързопи със стоки, кошници с кокошки и тайнствените приспособления на цирка. Смрачаваше се. Той се изправи, като въздъхна:

— Двадесет и пет сентавос.

— Двадесет и пет сентавос — повтори сириецът с твърд глас, почти без акцент.

Доктор Хиралдо изчака докрай разтоварването на шлеповете. Именно той привлече вниманието на кмета върху една жена с вид на магьосница и множество гривни по двете ръце. Тя като че ли чакаше Месия под пъстрото си чадърче. Кметът не се спря, за да мисли коя е новодошлата.

— Сигурно е укротителката — рече той.

— Донякъде сте прав — каза доктор Хиралдо, предъвквайки думите с двата си реда остри камъчета. — Това е тъщата на Сесар Монтеро.

Кметът продължи, без да отвърне. Погледна часовника си — четири без двадесет и пет. На портала на участъка караулният го уведоми, че отец Анхел го бил чакал половин час и щял да дойде пак в четири.

Като излезе на улицата, без да знае какво да прави, кметът видя зъболекаря на прозореца на кабинета и се приближи да му поиска огънче. Зъболекарят му поднесе, наблюдавайки подутата му още буза.

— Вече съм добре — каза кметът.

Отвори уста. Зъболекарят погледна:

— Имате няколко зъба за пломби.

Кметът намести револвера на кръста си. «Ще намина» — реши. Зъболекарят не промени израза си.

— Елате, когато искате, пък ще видим дали ще се изпълни желанието ми да умрете в моя дом.

Кметът го потупа по рамото. «Няма да се изпълни» — добави той в добро настроение. И заключи с разперени ръце:

— Моите кътници стоят над партиите.

— Значи, няма да се венчаеш?

Жената на съдията Аркадио разкрачи колене. «Хич не се надявайте, отче — отвърна тя. — А още по-малко сега, когато ще му родя синче.» Отец Анхел отклони очи към реката. Една удавена крава — огромна, се носеше надолу по течението с няколко лешояда отгоре й.

— Но ще бъде незаконно — рече той.

— Няма значение — каза тя. — Сега Аркадио се държи добре с мен. Ако го принудя да се венчае, после ще се почувства обвързан и ще си го изкара на мене.

Беше си свалила налъмите и говореше с разкрачени колене, а пръстите на краката й бяха вкопчани в пречката на столчето. Бе оставила ветрилото в скута си и седеше с кръстосани върху огромния корем ръце. «Не се и надявайте, отче — повтори, защото отец Анхел продължаваше да мълчи. — Дон Сабас ме купи за двеста песос, изстисква ме три месеца, а след това ме изхвърли на улицата без пукната пара̀. Ако Аркадио не ме беше прибрал, щях да пукна от глад.» Тя за пръв път погледна свещеника.

— Или трябваше да стана курва.

Отец Анхел настояваше вече от шест месеца.

— Трябва да го принудиш да се венчаете и да създадете семейно огнище — каза той. — Така, както живеете сега, не само че положението ти е несигурно, но и давате лош пример в селото.

— По-добре е нещата да се вършат открито — каза тя. — Други вършат същото, но на тъмно. Не сте ли чели пасквилите?

— Това са клевети — каза свещеникът. — Трябва да си уредиш положението и да се отървеш от злословието.

— Аз? — възкликна тя. — Не трябва да се отървавам от нищо, защото всичко върша наяве. Доказателство за това е, че никой не си губи времето да пише пасквил срещу мене, а, напротив, всички благопристойни семейства от площада ги подредиха.

— Ти си безнравствена — каза свещеникът, — но бог ти е отредил участта да си намериш мъж, който те уважава. Тъкмо затова трябва да се венчаеш и да узакониш семейството си.

— Аз не ги разбирам тия работи — каза тя, — но във всеки случай сега имам къде да спя и какво да ям.

— А ако те изостави?

Тя прехапа устни. Загадъчно се усмихна и отвърна:

— Няма да ме изостави, отче. Знам защо ви го казвам.

Отец Анхел не се предаде и този път. Посъветва я поне да ходи на черква. Тя отговори, че ще иде «някой ден», и свещеникът продължи разходката си в очакване да стане време за срещата с кмета. Един от сирийците му подметна нещо за хубавото време, но той не му обърна внимание. Поинтересува се за подробностите относно цирка, който разтоварваше неспокойните животни в бляскавия следобед. Там стоя до четири.