Габриел Маркес - В лош час

Кметът се разделяше със зъболекаря, когато видя отец Анхел да се приближава. «Точни сме — каза той и му стисна ръката. — Точни, макар че не вали.» Забързан да изкачи стръмната стълба на участъка, отец Анхел възрази:

— Нито пък светът свършва.

Две минути след това той бе въведен в помещението при Сесар Монтеро.

Докато траеше изповедта, кметът седеше в коридора. Спомни си за цирка, за някаква жена, захапала мундщук на пет метра височина, и за мъж в син костюм, извезан със злато, който бързо и ситно биеше барабан. Половин час по-късно отец Анхел напусна помещението на Сесар Монтеро.

— Готово ли е? — попита кметът.

Отец Анхел злобно го изгледа.

— Вие вършите престъпление — каза той. — Този човек не е ял повече от пет дни. Само поради здравата си физика е останал жив.

— Такова е желанието му — отвърна спокойно кметът.

— Не е вярно — възрази свещеникът, придавайки на гласа си спокойна твърдост. — Вие сте наредили да не му се дава да яде.

Кметът насочи към него показалец.

— Внимавайте, отче. Нарушавате тайната на изповедта.

— Това не влиза в изповедта — отвърна свещеникът.

Кметът скочи на крака. «Не се сърдете — каза той, като неочаквано се засмя. — Ако толкова ви притеснява, още сега ще уредим въпроса.» Повика един полицай и му заповяда да донесе от хотела храна на Сесар Монтеро. «Да изпратят цяло пиле, ама охранено, с чиния картофи и цял леген салата» — каза той и добави, като се обърна към свещеника:

— Всичко за сметка на общината, отче. За да видите как са се променили нещата.

Отец Анхел сведе глава.

— Кога ще го изпратите?

— Шлеповете потеглят утре — отвърна кметът. — Ако тази нощ поумнее, ще тръгне още утре. Само че трябва да разбере, че се мъча да му направя услуга.

— Една доста скъпа услуга — каза свещеникът.

— Няма услуга, която да не струва пари на този, който ги има — отвърна кметът. Той впери поглед в прозрачните сини очи на отец Анхел и добави: — Надявам се, че сте го накарали да проумее всички тези неща.

Отец Анхел не отговори. Слезе по стълбата и се сбогува от площадката с глухо ръмжене. Тогава кметът прекоси коридора и без да чука, влезе в стаята при Сесар Монтеро.

Тя беше проста — леген и желязно легло. Сесар Монтеро — небръснат, облечен в дрехите, с които бе излязъл от къщи във вторник предишната седмица, лежеше проснат на леглото. Дори не трепна с очи, когато чу кмета. «След като вече си оправи сметките с бога — рече той, — съвсем редно е да ги оправиш и с мене.» Той примъкна един стол до леглото и го възседна, опирайки гърди на бамбуковото облегало. Сесар Монтеро съсредоточи вниманието си върху гредите на тавана. Не изглеждаше разтревожен, макар в ъгълчетата на устата му да личаха следите от дълъг разговор със самия себе си. «Ти и аз няма защо да говорим със заобикалки — чу той гласа на кмета. — Утре заминаваш. Ако имаш късмет, след два-три месеца ще дойде специален следовател. Наш дълг е да го информираме. С гемията през следващата седмица той ще се върне убеден, че си извършил глупост.»

Направи пауза, но Сесар Монтеро остана невъзмутим.

— После съдиите и адвокатите ще ти измъкнат най-малко двадесет хиляди песос. Дори повече, ако специалният следовател реши да им каже, че си милионер.

Сесар Монтеро обърна глава към него. Движението му беше почти недоловимо, но пружините на леглото изскърцаха.

— При всички случаи — продължи кметът с глас на духовен наставник — с машинации и документации ще ти тръснат две години, ако си късметлия.

Почувства, че го оглеждат от върха на ботушите. Когато погледът на Сесар Монтеро стигна до очите му, още не бе свършил да говори. Но бе променил тона.

— Всичко, което имаш, дължиш на мене — казваше той. — Имаше заповед да те довършим. Имаше заповед да те убием от засада и да конфискуваме стадата ти, за да може правителството да покрие огромните разходи по изборите в целия департамент. Ти знаеш, че други кметове в други общини направиха това. Тук обаче не изпълнихме заповедта.

В този миг долови първия признак, че Сесар Монтеро мисли. Разкрачи колене. Облакътен на облегалото на стола, той отговори на незададения на глас въпрос на своя събеседник:

— Нито стотинка от това, което плати за живота си, не влезе в джоба ми — каза той. — Всичко бе похарчено за организирането на изборите. Сега новото правителство е решило да има мир и сигурност за всички, а аз пукам от глад с моята заплата, докато ти си червив от пари. Направи добра сделка.