Паулу Коелю - Победителят е сам

Не, не беше параноя, а чувство за реалност. Макар Гибсън и Знаменитостта да поемаха само важни проекти, успехът пак не беше гарантиран. А ако станеше някой гаф, вината щеше да е изцяло нейна. Призракът на Лудия шапкар от „Алиса в Страната на чудесата“ още беше жив. Може би не притежаваше талант, както си въобразяваше, а просто упорство. Не беше благословена с късмета на другите — нищо важно не се беше случило досега в живота й, въпреки че се бореше ден и нощ, нощ и ден. Откакто пристигна в Кан, не се беше спирала — беше раздала безбожно скъпото си портфолио на различни агенции за подбор на таланти, но само от една я бяха поканили на кастинг. Ако наистина беше специална, досега трябваше да е в позицията да избира между няколко роли. Хвърчеше нависоко и скоро щеше да усети вкуса на провала, а той щеше да е много горчив, тъй като краката й бяха докоснали брега на океана от слава…

„Привличам лоши вибрации. Зная, че са тук. Трябва да се овладея.“

Не може да прави йога пред момичето с черния костюм и тримата души, които чакат в мълчание. Трябва да пропъди лошите мисли, но откъде се взеха изобщо? Според многото книги, които беше изчела по въпроса, когато смяташе, че не успява заради хорската завист, някоя отхвърлена актриса сега вероятно концентрираше цялата си енергия, за да получи ролята в крайна сметка. Да, тя го усещаше. БЕШЕ ИСТИНА! Единственият изход в момента бе да освободи съзнанието си и да го накара да напусне този коридор, за да потърси нейното Висше Аз, което общуваше с всички сили във Вселената.

Диша дълбоко, усмихва се и си казва наум: „В този миг аз разпръсквам енергията на любовта край себе си, тя е по-силна от силите на мрака, Бог, който живее вътре в мен, поздравява Бога, който живее във всички хора по тая земя, дори и онези, които…“

Чува смях. Вратата на апартамента се отваря и отвътре излизат усмихнати и доволни момчета и момичета, придружени от две прочути актриси, и се насочват към асансьора. Двамата мъже и жената влизат, вземат десетките торби, оставени до вратата, и се присъединяват към групата, която ги чака. Очевидно трябва да са асистенти, шофьори, секретари.

— Ваш ред е — казва момичето с костюма. „Медитацията действа безотказно.“

Усмихва се уверено на рецепционистката, но дъхът й спира — вътрешността на апартамента прилича на пещера със съкровища: всякакви видове очила, закачалки с дрехи, различни модели чанти, бижута, козметика, часовници, обувки, чорапи, електронна техника. Една руса жена, която също държи списък в ръка, а на врата й виси мобилен телефон, идва да я посрещне. Проверява името й.

— Нямаме време за губене. Отиваме направо при онова, което ни трябва.

Отправят се към една от стаите и Габриела вижда още съкровища — лукс, блясък, неща, които е виждала по витрините, но никога не е имала възможност да докосне.

Да, всичко онова чака нея. Трябва да е бърза и да реши какво точно ще облече.

— Може ли да започна от бижутата?

— Няма да избираш нищо. Вече знаем какво иска XX. А утре сутрин ще трябва да ни върнеш роклята.

XX. Хамид Хюсеин. Знаят какво иска за нея!

Минават през стаята. Върху леглото и по мебелите наоколо има още вещи: блузи, купища подправки и аромати, рекламно табло на позната марка за кафе машини с няколко опаковани като подарък машини отстрани. Тръгват по един коридор и най-накрая отварят двойната врата към по-голяма стая. Никога не си е представяла, че в хотелите има такива огромни апартаменти.

— Пристигнахме в храма.

Върху огромната спалня е поставено елегантно бяло табло с емблемата на известната марка за висша мода. Някакъв хермафродит — Габриела наистина не може да определи дали е жена, или мъж — ги чака мълчаливо. Кльощавото същество е с дълги белезникави коси, обръснати вежди, пръстени по ръцете и вериги, увиснали от прилепналия към тялото панталон.

— Съблечи се.

Габриела маха блузата и дънките си, докато се опитва да отгатне пола на странното същество, което в момента се отправя към една закачалка. Сваля червена рокля.

— Махни и сутиена. Ще си личи отдолу.

В стаята има голямо огледало, но е обърнато в друга посока и тя не може да види как й стои роклята.

— Трябва да действаме бързо. Хамид каза, че освен тържеството тя трябва да изкачи стъпалата.

Да изкачи стъпалата! Вълшебният израз!

Роклята не й стои добре. Жената и хермафродитът започват да се изнервят. Жената го кара да донесе още две, още три други рокли, защото тя трябва да застане до Знаменитостта, която вече е готова.