Паулу Коелю - Победителят е сам

— Или го подпиши, без да четеш, или си го вземи вкъщи, или се обади на адвоката си, кажи, че имаш нужда от още време, за да решиш. Така или иначе, ще изкачиш стъпалата, защото сега вече няма какво да направим. Същевременно, ако този договор не е тук утре сутрин, достатъчно е да върнеш роклята.

Сеща се за съобщението от агентката: приеми всичко. Габриела взема подадената химикалка, обръща на страниците с бележките, подписва бързо. Няма какво да губи. Изобщо. Ако клаузите не са справедливи, със сигурност може да уреди въпроса в съда, като каже, че е била под натиск. Първо трябва да направи онова, за което винаги е мечтала.

Жената прибира копията и изчезва, без да се сбогува. Микеланджело отново разглобява масата за гримиране, потопен в своя свят, където несправедливостта е единственото правило, работата му винаги е недооценена, няма време да направи това, което би желал, а ако нещо не се получи, вината ще е изцяло негова. Хермафродитът я моли да го последва до вратата на апартамента, поглежда часовника си — Габриела успява да види един череп върху циферблата — и за пръв път, откакто са се запознали, проговаря.

— Имаме още три минути. Не може да слезеш така и хората да те гледат. Аз трябва да те придружа до лимузината.

Напрежението се връща. Вече не мисли за лимузината, Знаменитостта, изкачването на стъпалата — сега се страхува. Има нужда да разговаря.

— Какъв е този апартамент? Защо има толкова различни неща?

— Включително сафари в Кения — казва хермафродитът, сочейки към единия ъгъл. Тя не е забелязала рекламния банер на авиокомпания и няколкото пощенски плика върху една маса. — Безплатно, както всичко останало тук, с изключение на дрехите и аксесоарите от Храма.

Кафе машини, електроника, рокли, чанти, часовници, бижута, сафари в Кения.

Всичко напълно безплатно, така ли?

— Зная какво си мислиш — казва хермафродитът с глас, който не е нито мъжки, нито женски, а на някакво извънземно. — Да, безплатно. По-точно, става дума за справедлива замяна, тъй като на този свят нищо не се получава даром. Тази е една от многото „Стаи за подаръци“ в Кан по време на Фестивала. Избраните влизат тук и вземат каквото си харесат. Тези хора ще се разхождат с блузата на А, очилата на Б, ще посрещат други важни хора в дома си, а накрая ще отидат в кухнята и ще направят кафе с новия модел кафе машина. Ще носят своите компютри в чанти, направени от В, ще препоръчват кремовете на Г, които скоро ще се появят на пазара, и ще се чувстват важни, защото притежават нещо изключително, което още не е показано на витрините. Ще отидат на басейн с бижутата на Д, ще ги снимат с колана на Е — нито един от тези продукти още не е на пазара. Когато те стигнат до пазара, Суперкласата вече ще е направила достатъчна пропаганда — не точно защото им харесва, а по простата причина, че никой друг няма достъп до тях. В този момент бедните простосмъртни ще харчат всичките си спестявания, за да купят тези продукти. Няма нищо по-лесно, драга моя. Производителите инвестират в някои мостри, а избраните се превръщат в ходещи реклами. Но не се въодушевявай, ти още не си стигнала дотам.

— А какво общо има с това сафарито в Кения?

— Нима има по-добра реклама от двойка на средна възраст, която се завръща въодушевена от своето „приключение в джунглата“, с апарати, пълни със снимки, и препоръчва горещо изключителната разходка? Всички техни приятели ще пожелаят същото преживяване. Повтарям: няма нищо безплатно на този свят. Всъщност трите минути вече минаха, време е да слезем и да се подготвиш да изкачиш стъпалата.

Долу ги чака един бял майбах. Шофьорът с ръкавици и фуражка отваря вратата. Хермафродитът дава последните си наставления:

— Забрави за филма, не заради него ще изкачиш стъпалата. Когато се качиш горе, поздрави директора на Фестивала и кмета. Щом влезеш във Фестивалния дворец, върви право към тоалетната на първия етаж. Отиди до края на коридора, свий наляво и излез през страничната врата. Там ще те чакат. Знаят как си облечена и ще те отведат за нова сесия грим и прическа, после ще си починеш на терасата. Аз ще съм там и ще те придружа на галавечерята.

— А режисьорът и продуцентите няма ли да се подразнят?

Хермафродитът свива рамене и се връща в хотела със своята странна походка. Ами филмът? Филмът няма никакво значение. Важното е само:

Да изкачи стъпалата!

Ето го местния израз за Червения килим, върховния коридор на славата, по който минават всички знаменитости от света на киното, изкуствата и големия лукс, а после снимките се разпространяват от агенции до всички краища на света и се публикуват в списания от Америка до Ориента и от Севера до Юга.