Паулу Коелю - Победителят е сам

— Климатикът добре ли е, мадам?

Тя кимва утвърдително към шофьора.

— Ако желаете нещо, има бутилка изстудено шампанско в барчето отляво.

Габриела отваря барчето, взема една кристална чаша, протяга ръце доста напред, далече от роклята, слуша как тапата изскача от бутилката, налива си една чаша и веднага я изпива, отново налива и пак пие. Отвън надничат любопитни глави, които се опитват да отгатнат кой се вози в огромната кола със затъмнени стъкла, минаваща по затвореното платно. След малко тя и Знаменитостта ще са там, заедно, и това ще е началото не само на нова кариера, а и на една невероятно красива, страстна любовна история.

Тя е романтичка и се гордее с това.

Сеща се, че е оставила дрехите и чантата си в стаята за подаръци. Нямаше ключ от апартамента, в който е отседнала. Няма къде да отиде в края на нощта. Всъщност ако някой ден седне да напише книга за живота си, ще й бъде невъзможно да разкаже събитията от този ден — беше се събудила с махмурлук в един апартамент с дрехи и спални чували по пода, без работа и в лошо настроение, а шест часа по-късно се возеше в лимузина, готова да мине по Червения килим пред тълпа от журналисти редом с един от най-желаните мъже на планетата.

Ръцете й треперят. Мисли да пийне още една чаша шампанско, но решава да не поема риска да се появи пияна на стъпалата на славата.

„Отпусни се, Габриела. Не забравяй коя си. Не се оставяй да те замае това, което се случва в момента — бъди реалистка.“

Повтаря си тези думи, без да спира, докато приближават към „Мартинес“. Ала иска или не, никога няма да може отново да стане онази, която е била преди. Няма изход — освен онзи, който й е посочил хермафродитът, а той води към една още по-висока планина.

Дори Царят на царете, самият Исус Христос, е трябвало да мине през изпитанието, пред което е изправен Игор сега — изкушението на дявола. Трябва да се вкопчи със зъби и нокти в своята вяра, за да успее да бъде силен в мисията, която му е поверена.

Дяволът го моли да спре, да прости, да захвърли всичко. Дяволът е първокласен професионалист и плаши слабите със страх, с тревога, с чувство за безсилие и отчаяние.

За силните изкушенията му са доста по-сложни — при тях той борави с добрите намерения. Така е постъпил и с Исус, когато го е срещнал в пустинята — подсказал му е да превърне камъните в хляб. Така не само е можел да задоволи собствения си глад, но и глада на всички, които искали да ядат. Ала Исус е постъпил мъдро, както може да се очаква от Сина Божи. Отвърнал, че хората се хранят не само с хляб, но и със словото Божие.

Добри намерения, добродетели, преданост, какво е това? Хората, които са построили концентрационните лагери в Германия, са смятали, че проявяват преданост към своето правителство. Лекарите, убедени, че комунизмът е справедлива система, са поставяли диагноза „психическо разстройство“ на всички интелектуалци, обявили се срещу режима, и те са били заточени в Сибир. Войниците отиват на война, за да убиват в името на идеал, който не разбират, но и те са изпълнени с добри намерения, добродетели и преданост.

Не, не е точно така. Грехът в името на доброто е добродетел, а добродетелта, творяща зло, е грях.

В неговия случай прошката е начинът, който Злият дух е открил, за да всее смут в душата му. Казва: „Ти не си единственият, който минава през това. Много хора са били изоставяни от любимия си човек, но въпреки всичко са успели да превърнат горчивината в щастие. Представи си семействата на хората, които заради теб напускат този свят — те ще са изпълнени с омраза, желание за мъст и горчивина. Така ли смяташ да направиш света по-добър? Това ли искаш да предложиш на жената, която обичаш?“

Ала Игор е по-мъдър от изкушенията, които сега сякаш са обзели душата му — ако устои още малко, онзи глас накрая ще се умори и ще изчезне. Главно защото единият от хората, които изпрати в Рая, все по-настоятелно присъства в живота му — момичето с дебелите вежди му казва, че всичко е наред, че има голяма разлика между това да простиш и това да забравиш. Няма никаква омраза в сърцето му и не прави това, за да си отмъсти на света.

Дяволът упорства, но той трябва да покаже, че е силен, и да си припомни защо е тук.

Влиза в първата пицария, която вижда. Поръчва си една маргарита и нормална кока-кола. По-добре да се нахрани сега, защото после няма да успее — както никога не е успявал — да се навечеря спокойно при толкова хора на масата. Всички се надпреварват да си приказват с него и много обичат да го прекъсват тъкмо когато се кани да опита от вкусното ястие пред себе си.