Паулу Коелю - Победителят е сам

Ева я среща случайно в един търговски център. Оказва се, че е дошла от Русия, била е „напусната от съпруга си“, не може да си намери работа заради британските закони и сега е на път да започне да гладува. Ева отначало не вярва, после решава да й помогне. Говори със своя приятел, който решава да поеме риска и накрая й осигурява работа в един от своите офиси, въпреки че няма легални документи.

Това е единствената й „приятелка“, която говори нейния роден език. Сама е. Имала е проблеми в брака. Според психолозите е идеалният модел, който би могъл да извлече желаната информация — знае, че Ева още не е успяла да се приспособи към новата си среда. Нормалният човешки инстинкт на всяко човешко същество е при подобни обстоятелства да сподели подробности от личния си живот с някой познат. Не за да намери отговор, а просто за да се разтовари от бремето.

„Приятелката“ записва всички разговори, които накрая попадат на бюрото на Игор и се оказват по-важни от документите, който трябва да подпише, от поканите, които трябва да приеме, от подаръците, които трябва да изпрати на основните си клиенти, доставчици, политици, собственици на фирми.

Лентите бяха много по-полезни — и много по-болезнени от снимките. Разбра, че връзката с известния дизайнер е започнала преди две години, по време на Седмицата на модата в Милано, където двамата се срещнали по работа.

Ева отначало устояла — мъжът бил заобиколен от най-красивите жени на света, а тя тогава била на трийсет и осем. Въпреки това още на другата седмица в Париж се озовали в леглото.

Когато го чу, забеляза, че се възбужда, и не можа да схване добре реакцията на тялото си. Защо простият факт, че си представя жена си с разтворени крака, с друг мъж, проникващ в нея, предизвика ерекция вместо отвращение?

Това беше единственият момент, когато помисли, че е изгубил ума си. И реши да направи нещо като публично признание, за да намали чувството за вина. Разказа на куп свои познати, че „един негов приятел“ изпитал огромно удоволствие, когато узнавал, че жена му има извънбрачни връзки. Ето тогава дойде изненадата.

Познатите му, обикновено големи шефове и политици от различни социални прослойки и националности, отначало изпадаха в ужас. Но след десетата чаша водка признаваха, че това е едно от най-възбуждащите неща в брака. Един от тях винаги молел жена си да му разказва най-мръсните подробности, да изрича думите, които са си разменили с любовника й. Друг призна, че суинг клубовете — места, посещавани от двойки, които искат да правят групов секс — са идеалната терапия за спасяването на един брак.

Всичко това бе преувеличено, но той се почувства добре, като узна, че не е единственият мъж, възбуждащ се от мисълта, че жена му си има любовник. И се разстрои, че знае толкова малко за човешката природа, особено за мъжете — неговите разговори се въртяха само около сделки и рядко засягаха нещо лично.

Отново мисли за записите. В Лондон (седмиците на модата се провеждаха последователно, за да се облекчи малко животът на професионалистите) въпросният дизайнер вече беше влюбен, което не беше никак изненадващо, след като беше срещнал една от най-специалните жени на света. Ева от своя страна все още се чувстваше изпълнена със съмнения. Хюсеин беше вторият мъж в живота й, с когото правеше любов. Работеха в една и съща област и тя се чувстваше много по-неспособна от него. Трябваше да се откаже от мечтата си да се занимава с мода, тъй като беше невъзможно да се конкурира с бъдещия си съпруг — щеше отново да стане една обикновена домакиня.

Но най-лошото бе, че сама не можеше да си обясни как така някой с толкова много власт се интересува от рускиня на средна възраст.

Игор щеше да й обясни, ако тя му дадеше поне една възможност да поговорят — дори само присъствието й можеше да събуди светлината у всички заобикалящи я, да ги накара да дадат най-доброто от себе си, да възкръснат от пепелта на миналото, пълни с живот и надежда. Така както се беше случило с младежа, завърнал се от кървава и безсмислена война.

Изкушението се връща. Дяволът казва, че не е точно така, той сам е надмогнал своите травми, работейки толкова много. Въпреки че работохолизмът можел да се смята от лекарите за психическо разстройство, всъщност бил начин за лекуване на душевните рани чрез прошка и забрава. Ева не била толкова важна — Игор трябвало да престане да отъждествява всичките си емоции с една вече несъществуваща връзка.

„Ти не си първият — повтаряше Дяволът. — Ти си подмамен да правиш злини, мислейки, че правиш добро.“