Паулу Коелю - Победителят е сам

„Сложих кръст на миналото си — казва Ева на един от записите. — И не съжалявам за решението си. Щях да постъпя по същия начин дори ако Хамид против волята ми не беше купил на мое име красивото имение в Испания. Дори ако Игор, моят бивш съпруг, ми беше предложил половината си състояние. Щях да взема същото решение, защото зная, че повече не бива да се страхувам. Щом един от най-желаните мъже в света иска да е с мен, значи струвам повече, отколкото си мисля.“

На друг запис той забелязва, че неговата любима навярно има доста сериозни психични проблеми.

„Мъжът ми изгуби разсъдъка си. Не зная дали заради войната или заради напрежението от многото работа, но той смята, че може да разчита Божия замисъл. Преди да реша да го напусна, потърсих един психиатър, за да ми помогне да го разбера по-добре, да видя дали мога да спася връзката ни. Не съм влизала в подробности, за да не го изложа, както няма да влизам в подробности и сега. Но смятам, че той е способен да извърши ужасяващи неща, ако реши, че прави добро.

Психиатърът ми обясни, че много щедри и състрадателни хора внезапно могат напълно да променят поведението си. Правени са проучвания и тази промяна е наречена «Ефектът на Луцифер», любимият ангел на Господ, пожелал да има същата власт като Него.“

„А защо се случва това?“ — пита приятелката.

Но тук записът прекъсва, защото лентата явно е свършила.

Той много би желал да чуе отговора. Понеже знае, че не се чувства равен на Господ. Убеден е, че неговата любима си измисля всичко от страх да не би ако се върне, да бъде отхвърлена. Разбира се, че му се е налагало да убива, но какво общо има то с брака? Убивал е по време на войната с официалното позволение, което имат войниците. Убил е още двама-трима човека, но за тяхно добро, защото не са имали условия за достоен живот. В Кан просто изпълняваше своята мисия.

И би убил някого, когото обича, само ако разбере, че е полудял. Само ако разбере, че любимата му е изгубила своя път и е започнала да руши собствения си живот. Никога не би допуснал умственото разстройство да съсипе едно бляскаво и изпълнено с щедрост минало.

Би убил жената, която обича, за да я спаси от дълго и болезнено самоунищожение.

Игор гледа мазератито, което току-що е спряло отсреща на забранено за паркиране място. Една абсурдна и неудобна кола, принудена да се движи със същата скорост, както и останалите автомобили въпреки възможностите на мотора си. Освен това е прекалено ниска за второстепенните пътища и същевременно прекалено опасна за магистралите.

Мъж на около петдесет години — но опитващ се да изглежда на трийсет — слиза с огромно усилие, тъй като вратата е прекалено близо до земята. Влиза в пицарията и си поръчва пица „Четири сирена“ за вкъщи.

Мазерати и пицария. Тези неща не се връзват. Но се случват.

Изкушението се връща. Сега вече не му говори за прошка и щедрост, не му казва да забрави миналото и да продължи нататък. Сега е по-различно. Започва да поставя съмнението за истината в съзнанието му. Ами ако Ева наистина е толкова нещастна, колкото казва? Ако въпреки дълбоката си любов към него с погрешното си решение вече е пропаднала в пропастта, откъдето няма връщане, както се бе случило с Адам в мига, когато бе приел дадената му ябълка и така бе осъдил целия човешки род?

Планирал е всичко, повтаря си го за хиляден път. Идеята му е да се върнат заедно и да не позволят една толкова малка дума като „сбогом“ да съсипе напълно живота и на двамата. Разбира, че всеки брак минава през кризи, особено след осемнайсет години. Но Игор знае, че добрият стратег трябва постоянно да променя плановете. Отново изпраща съобщение по мобилния телефон, само за да се увери, че ще го получи. Става и отправя една молитва да не му се налага да пие от чашата на отказа.

Душата на малката продавачка на сувенири е до него. Сега разбира, че е допуснал несправедливост — нямаше да му коства да почака още малко, докато намери по-равностоен противник, като например псевдоатлета с боядисаната коса, присъстващ на онзи обяд. Или докато изникне абсолютната необходимост да спаси някого от нови страдания, какъвто бе случаят с жената на плажа.

Ала момичето с дебелите вежди сякаш се носи като светица край него и го моли да не съжалява за постъпките си. Спасил я е от едно бъдеще, изпълнено със страдание и болка. Нейната чиста душа малко по малко прогонва Изкушението, помагайки му да разбере защо е дошъл в Кан — не за да си възвърне една загубена любов, защото това е невъзможно.