Паулу Коелю - Победителят е сам

Ала по-старите мъже не са толкова глупави, колкото те си ги представят. Повечето от момичетата са непълнолетни и могат да вкарат мъжете в затвора в повечето страни. Митът е съвсем различен от реалността — никой не е успял да стигне до върха благодарение на своята сексуална щедрост, трябва много повече от това.

Харизма. Късмет. Точният агент. Подходящият момент. А подходящият момент според фирмите, проучващи тенденциите, не е онзи, който току-що влезлите в света на модата момичета си представят. Прочел е последните проучвания и всичко сочи, че на публиката й е омръзнало да гледа разни анорексички с предизвикателни погледи и неопределена възраст. Агенциите, които правят кастинги, търсят нещо, което се намира крайно трудно — момичето от съседния апартамент. Тоест някоя съвсем нормална жена, която да внушава на всички, видели плакатите и списанията, усещането, че „тя е като тях“.

А да се намери изключителна жена, която видимо „да е нормален човек“ е почти непосилна задача.

Минало е времето на манекенките, които служеха само като ходещи закачалки на дизайнерите. Разбира се, доста по-лесно е да се облече някой по-слаб, понеже дрехите стоят по-добре. Минало е времето, когато рекламите на луксозни мъжки стоки се правеха с красиви модели. Това имаше успех по времето на юпитата, в края на осемдесетте години, но днес изобщо не продава. Тъкмо обратното на жената, при мъжа няма определен модел за красота — това, което той търси при закупуване на стока, е нещо, което да го свързва с колегата или с приятелите по чашка.

Името на Жасмин стигна до Хамид с коментара „тя е перфектното лице за новата ви колекция“ просто защото я бяха видели как дефилира. Името дойде с хвалби като „има необикновена харизма и въпреки това всички могат да се идентифицират с нея“. За разлика от манекенките в клас В, които преследват договори и мъже с възможности да ги превърнат в звезди, най-доброто издигане в модата — това вероятно важи за всяко нещо, което трябва да бъде наложено — са коментарите на посветените в тази област. В момента, в който някой модел е готов да бъде „открит“, залозите се вдигат, въпреки че няма никаква логика в това. Понякога се получава. Понякога — не. Но пазарът е такъв, не може винаги да се печели.

Залата започва да се пълни. Местата на първия ред са запазени. Група мъже и жени заемат няколко, но останалите продължават да са празни. Публиката седи на втори, трети и четвърти ред. Известна манекенка, омъжена за футболист, която много пъти е пътувала до Бразилия, понеже „я обожава“, сега е в центъра на вниманието на фотографите. Всички знаят, че „пътуване до Бразилия“ е синоним на „пластична операция“, но никой не си позволява да го коментира открито. Междувременно, след известно познанство, се пита дискретно дали освен посещаването на красотите на Салвадор и танците на карнавала в Рио не може да се намери и някой лекар с опит в пластичната хирургия. Подава се визитна картичка и разговорът е приключен.

Любезното русо момиче изчаква хората от пресата да свършат работата си (те питат и манекенката кой е най-добрият филм според нея) и веднага я отвежда до единственото свободно място до Хамид и Ева. Фотографите приближават и правят десетки снимки на тримата — великият дизайнер, неговата съпруга и манекенката, превърната в домакиня.

Някои журналисти искат да разберат какво смята за работата на дизайнера. Тя вече е свикнала с такива въпроси:

— Дойдох да се запозная. Чух, че е много талантлив.

Журналистите настояват, сякаш не са чули отговора. Повечето са белгийци — френската преса още не се е заинтригувала от темата. Русото симпатично момиче ги моли да оставят гостите на спокойствие.

Те се отдалечават. Бившата манекенка, седнала до него, се опитва да завърже разговор, казвайки, че обожава всичко, което прави. Той благодари любезно. Ако тя е очаквала като отговор „трябва да поговорим след ревюто“, то в този момент навярно е разочарована. Въпреки това започва да разказва живота си — снимките, поканите, пътуванията.

Хамид я изслушва с безгранично търпение, но щом се отваря възможност (когато тя разменя няколко думи с някого), той поглежда към Ева, молейки я да го спаси от този диалог между глухи. Жена му обаче се държи по-странно отвсякога и отказва да говори. Единственият му изход е да чете брошурата с разяснения за ревюто.

Колекцията е посветена на Ан Саленс, смятана за пионер на белгийската мода. Започнала в края на шейсетте години с малък бутик, но бързо осъзнала, че начинът, по който се обличат младите хипита, пътуващи от цял свят към Амстердам, има огромен потенциал. Въстанала срещу строгите стилове, модни сред буржоазията по онова време, тя успяла да ги победи и най-накрая видяла моделите си върху икони като кралица Паола или голямата муза на френските екзистенциалисти — певицата Жулиет Греко. Била една от създателките на „ревюто като шоу“, което смесвало показването на дрехи на подиума със спектакли от светлина, звуци и изкуство. Въпреки всичко не срещнала голяма популярност отвъд пределите на страната си. Винаги безкрайно се е страхувала от рака и накрая станало това, което се казва в Библията, в Книгата на Йов: „Страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна.“