Паулу Коелю - Победителят е сам

Трябва да стигна до светлата точка, да се завъртя настрани, да спра за няколко секунди и после да се върна със същата скорост. Щом изчезна от сцената, някой ще ме чака, за да ми свали дрехите и да ми облече следващите, без да имам време да се погледна в огледалото! Трябва да вярвам, че всичко ще бъде наред. Трябва да покажа не само тялото си, не само роклята, но и силата на моя поглед!“

Хамид поглежда към тавана — там се намира светлата точка. Представлява сноп светлина, малко по-силен от останалите. Ако манекенката го подмине или спре по-рано, няма да бъде снимана добре. В такъв случай редакторите на списанията — по-точно редакторите на белгийските списания — ще изберат друг модел. Френската преса по това време се намира пред хотелите, на червения килим, по следобедните коктейли или просто на по сандвич в подготовка за основната вечеря тази нощ.

Светлините в залата угасват. Прожекторите над подиума светват.

Настъпва големият момент.

От мощната уредба зазвучават хитове от шейсетте и седемдесетте години и пренасят Хамид в друг свят, който така и не е имал възможност да опознае, но за който много е слушал. Изпитва известна носталгия по онова, което не е видял, и също някакво възмущение — защо не е изживял голямата мечта на младежите, обикалящи света тогава?

Появява се първият модел и гледка и звук се сливат в едно — шарените дрехи, изпълнени с живот и енергия, разказват история отпреди много време, която светът все още обича да слуша. До себе си чува десетки, стотици щракания на фотоапарати. Камерите записват. Първият модел дефилира идеално — отива до светлата точка, завърта се надясно, остава така две секунди и тръгва обратно. Има около петнайсет секунди да стигне до кулисите — там ще промени походката си и ще хукне към закачалката със следващата дреха. Ще се съблече бързо, ще се облече още по-бързо и ще заеме мястото си на опашката, готова за следващото излизане. Дизайнерката следи всичко по вътрешната телевизионна мрежа, хапе устни и се моли никой да не се подхлъзне, а публиката да разбере какво се опитва да й каже, накрая да й ръкопляскат, а пратеникът на Федерацията да остане впечатлен.

Ревюто продължава. От мястото си Хамид, също както и телевизионните камери, може да види елегантната осанка и краката с уверени стъпки. За седналите на страничните редове — и за тези, които не са свикнали с ревютата, както вероятно е с много от ВИП персоните — усещането е странно: защо ли „маршируват“, вместо да вървят, както повечето модели, които виждат по модните канали? Дали това не е приумица на дизайнерката, за да е по-оригинална?

Не, отговаря им мислено Хамид. Заради високите токчета е. Защото така стъпките им са по-уверени. Онова, което показват камерите — те снимат отпред, — не отразява точно реалните събития.

Колекцията е по-добра от очакванията му — връщане назад във времето, но със съвременни творчески нотки. Няма нищо прекалено, понеже тайната в модата е същата като в кухнята — да се дозират добре употребените продукти. Цветя и мъниста, които напомнят онези луди години, но са поставени така, че изглеждат съвсем модерни. Вече шест манекенки са дефилирали и на коляното на една от тях забелязва точица, която гримът не беше успял да прикрие — минути преди това трябва да си е инжектирала хероин, за да се успокои и за да контролира апетита си.

Внезапно се появява Жасмин. Тя е с бяла блуза с дълги ръкави, цялата ръчно избродирана, и с бяла пола, която стига до под коляното. Стъпва уверено и за разлика от миналите преди нея спокойствието й не е заучено, а естествено, съвсем естествено. Хамид хвърля един бърз поглед към публиката — всички в залата изглеждат хипнотизирани от присъствието на Жасмин и никой не обръща внимание на модела, който се скрива или се появява, след като тя стига до края на подиума и започва да се връща към съблекалните.

„Съвършена!“

При следващите й две появявания на подиума той разглежда всеки детайл от нейното тяло и установява, че тя излъчва нещо много по-силно от добре очертаните извивки. Как би могъл да го определи? Сливането на Рая и Ада? Любовта и Омразата ръка за ръка?

Като всяко ревю и това не продължава повече от петнайсет минути, въпреки че е отнело месеци работа, докато се измисли и изпълни. Накрая на сцената излиза дизайнерката, благодари за аплодисментите, лампите светват, уредбата заглъхва — едва тогава си дава сметка, че този музикален фон много му е харесал. Симпатичното момиче идва отново при тях и им казва, че един член на белгийската делегация много иска да разговаря с него. Хамид отваря кожения си портфейл и вади визитна картичка, казва, че е отседнал в хотел „Мартинес“ и че ще се радва да се уговорят за утрешния ден.