Паулу Коелю - Победителят е сам

Слава. Признание.

Дали пък не мисли само за себе си, а не за благото на своите съграждани?

Но какво лошо има да потърси малко известност? От години е принуден да преживява тези дванайсет дни, в които всички искат да блеснат повече, отколкото им позволяват възможностите. Всеки мечтае за някакво признание в работата си, все едно дали е полицай или режисьор.

„Престани да мислиш за славата. Тя сама ще дойде, стига да свършиш добре работата си. Пък и славата е капризна — представи си, че накрая се окажеш неспособен да изпълниш мисията си. Позорът също ще е публичен. Концентрирай се.“

След като е работил близо двайсет години в полицията и е заемал всякакви постове, издигайки се по заслуги, след като е прочел планини от рапорти и доклади, знае, че за разкриването на едно престъпление интуицията е точно толкова важна, колкото и логиката. Опасността в този момент, докато пътува към Монте Карло, идва не от убиеца, който навярно е изтощен от адреналина в кръвта си и разтревожен, че някой го е видял. Големият враг е пресата. Журналистите винаги следват принципа да смесват техника и интуиция — ако успеят да направят връзка между трите убийства, полицията ще изгуби контрол над ситуацията и ще настане абсолютен хаос, хората няма да смеят да се покажат на улицата, чужденците ще си заминат по-рано, търговците ще протестират срещу безсилието на властите, във всички възможни вестници ще се появят статии на челната страница. В края на краищата един сериен убиец в реалния живот е много по-интересен, отколкото на екрана.

А в следващите години Кинофестивалът вече няма да е същият — тук ще витае призракът на терора, а луксът и блясъкът ще си изберат някое по-подходящо място, където да излагат на показ своите продукти, и малко по малко онзи празник с шейсетгодишна история ще се превърне в нещо незначително, далече от прожекторите и списанията.

Той носи голяма отговорност. По-точно две големи отговорности. Първо, да разбере кой извършва тези престъпления и да го спре, преди да се е появил още някой труп в неговия район.

Второ, да контролира пресата.

Логика. Трябва да помисли логично. Кой от онези присъстващи репортери, повечето дошли от далечни градове, има точна представа за броя на престъпленията в Кан? Колко от тях биха си направили труда да се обадят в Националната гвардия, за да проверят каква е статистиката?

Логичният отговор: николко. Мислят единствено за това, което току-що се е случило. Развълнувани са, понеже един голям продуцент е получил сърдечен удар по време на традиционните обеди. Още никой не знае, че е бил отровен — докладът на патолога се намира на задната седалка на колата му. Още никой не знае — и вероятно така и няма да узнае, — че е бил замесен в мащабна схема за пране на пари.

Нелогичният отговор: винаги се появява някой, който мисли различно от останалите. При първа възможност трябва да даде необходимите обяснения, да свика пресконференция, но да говори само за убийството на американската продуцентка на пейката — така останалите престъпления ще бъдат забравени.

Една важна жена от света на киното е убита. Кой би се интересувал от смъртта на момиче без никакви изяви? Относно нейния случай всички биха стигнали до същото заключение, до което стигна той в началото на разследването — свръхдоза наркотици.

Няма риск.

Да се върне на кинопродуцентката. Може и да не е толкова важна, колкото той си мисли. Иначе сега комисарят вече щеше да му звъни по мобилния телефон. Факти: добре облечен мъж на около четирийсет години с леко прошарена коса разговаря известно време с нея, докато съзерцават хоризонта. Наблюдавани са от момче, скрито наблизо. После с хирургическа точност я пробожда, тръгва си бавно и се смесва с още стотици, с още хиляди хора като него.

Спира сирената за малко и се обажда на заместник инспектора, който е останал на местопрестъплението и когото сега навярно разпитват, вместо той да разпитва. Моли го да казва на своите палачи, журналистите, които винаги объркват нещата с прибързаните си заключения, как е „почти сигурен“, че става дума за престъпление от страст.

— Не казвай, че си напълно сигурен. Кажи, че обстоятелствата го подсказват, тъй като двамата са били плътно един до друг и са флиртували. Не става дума за обир или отмъщение, а за драматично разрешаване на лични проблеми.

Внимавай да не излъжеш. Изявленията ти се записват и по-късно може да бъдат използвани срещу теб.

— А защо трябва да обяснявам?