Паулу Коелю - Победителят е сам

В колективното подсъзнание масовият убиец се възприема по-лесно, тъй като минава за „умствено нестабилен“ и следователно е лесно да се направи разграничението между „него“ и „нас“. Серийният убиец се бори с нещо далеч по-сложно — с разрушителния инстинкт, който всеки човек носи вътре в себе си.

Прави пауза.

— Чели ли сте на Робърт Луис Стивънсън? „Доктор Джекил и господин Хайд“?

Савой обяснява, че му остава малко време за четене, тъй като работи много. Погледът на Морис става леден.

— А нима смятате, че аз не работя?

— Не казах това. Слушайте, господин Морис, тук съм във връзка с нещо спешно. Предпочитам да не обсъждаме технологиите и литературата. Искам да знам какво е вашето заключение във връзка с докладите.

— Много съжалявам, но в този случай трябва да се обърнем към литературата. Това е история за един съвсем нормален човек, доктор Джекил, който в определени моменти има неконтролируеми разрушителни импулси и се превръща в нещо различно, в господин Хайд. Всички притежаваме тези инстинкти, господин инспектор. Когато серийният убиец действа, той не просто застрашава нашата сигурност, той е заплаха и за нашето здраве. Тъй като всяко човешко същество на тази земя, иска или не, носи в себе си огромна разрушителна сила и често му се иска да изпита най-потисканото чувство — желанието да отнеме живот. Причините могат да бъдат много: мисълта, че прави света по-добър, отмъщение за нещо минало, нещо от детството, наслояван гняв към обществото и т.н. Но съзнателно или подсъзнателно всеки човек си е мислил за това — пък макар и само в детството.

Отново целенасочено мълчание.

— Предполагам, че и вие, независимо от заемания пост, вече трябва да знаете какво е това чувство. Убивали ли сте котка, изпитвали ли сте болезнено удоволствие да палите безобидни насекоми?

Сега е ред на Савой да върне ледения поглед и да не каже нищо. Ала Морис разбира мълчанието като „да“ и продължава да говори с предишните липса на притеснение и чувство на превъзходство:

— Не мислете, че ще се натъкнете на някого, който е видимо неуравновесен, рошав и с налудничава усмивка на лицето. Ако четяхте малко повече — въпреки че знам колко сте зает… — бих ви предложил една книга на Хана Аренд: „Баналността на злото“. Там тя анализира процеса срещу един от най-страшните серийни убийци в историята — Адолф Айхман. Разбира се, в дадения случай на него са му били необходими помощници, иначе е нямало как да довърши огромната задача, с която са го натоварили — да прочисти човешката раса. Момент — прави нещо на екрана на компютъра си. Знае, че човекът пред него иска само резултати, но това е абсолютно невъзможно в тая област. Трябва да го обучи и подготви за трудните дни, които предстоят. — Ето. Аренд прави подробен анализ на делото срещу Айхман, отговорен за изтребването на шест милиона евреи във фашистка Германия. На страница двайсет и пета казва, че шестимата психиатри, натоварени с прегледа му, са стигнали до заключението, че е съвсем нормален. Психологическият му профил, поведението му към съпругата, децата и родителите е било съвсем според социалните норми за отговорен човек. И Аренд продължава: „Проблемът на Айхман е, че приличаше на човек като останалите, в които не се наблюдава никаква тенденция към извращения и садизъм. В действителност става дума за съвсем нормални хора. От гледна точка на нашите институции това, че е нормален, плаши точно толкова, колкото и извършените престъпления.“

Сега вече може да пристъпи към темата.

— Забелязах, че според аутопсиите не е имало никакъв опит за сексуално насилие над жертвите…

— Господин Морис, аз имам проблем, който трябва да разреша, и трябва да го направя бързо. Искам да съм сигурен, че става въпрос за сериен убиец. Очевидно е, че никой не може да изнасили мъж насред парти или момиче на пейка на площада.

Сякаш не е казал нищо. Другият пренебрегва думите му и продължава:

— … което е обединяващо за много от серийните убийци. Някои от тях имат разни, да ги наречем „хуманни“, характеристики. Медицински сестри, убили обречени пациенти, просяци, за чието убийство така и никой не е разбрал, чиновници от социалните служби, които изпитват съжаление към възрастните пенсионери и инвалиди и стигат до заключението, че друг живот би бил много по-добър за тях — скоро се случи нещо подобно в Калифорния. Има и такива, които се опитват да преустроят обществото. В този случай жертвите са най-вече проститутки.