Паулу Коелю - Победителят е сам

— Господин Морис, аз не съм дошъл тук…

Морис леко повишава тон.

— Аз пък не съм ви канил. Правя ви услуга. Ако желаете, можете да си вървите. Ако останете, престанете постоянно да прекъсвате разсъжденията ми. Когато искаме да хванем някого, трябва да разберем как мисли.

— Значи наистина смятате, че става дума за сериен убиец?

— Още не съм свършил.

Савой се овладява. И за какво ли бърза толкова? Няма ли да е интересно да остави пресата да вдигне обичайната врява, преди да излезе с желаното заключение?

— Добре. Продължете.

Морис се намества в стола и обръща огромния монитор така, че Савой да може да вижда какво има там — една гравюра, най-вероятно от XIX век.

— Това е най-известният от всички серийни убийци — Джак Изкормвача. Действал е в Лондон през втората половина на 1888 г. и е убил шест или седем жени на публични или полупублични места. Разпарял коремите им и вадел от там червата и матките. Така и не го открили. Превърнал се е в легенда, като и до ден-днешен се търси истинската му самоличност.

Картината се сменя — появява се нещо, подобно на астрологически кръг.

— Такъв е бил подписът на серийния убиец, наречен Зодиака. Доказани са поне пет случая на убити от него двойки в Калифорния — за шест месеца. Били младежи, които спирали с колите си на усамотени места, за да се наслаждават на интимни преживявания. Пращал на полицията писмо с този знак, напомнящ келтски кръст. И до ден-днешен никои не е успял да разбере кой е той. Както при случая с Джак, така и що се отнася до Зодиака, учените смятат, че става дума за хора, които са се опитвали да възстановят морала в своите общности. Имали са, да речем, мисия за изпълняване. И противно на онова, което пресата се опитва да внуши, измисляйки плашещи имена, като например Бостънския удушвач или Детеубиеца от Тулуза, те се събират със съседите си в края на седмицата и работят усърдно, за да си изкарват прехраната. Никой от тях не се облагодетелства финансово от престъпните си деяния.

На Савой започва да му става интересно.

— Тоест може да е всеки, дошъл в Кан за Фестивала…

— … решил съзнателно да всее ужас поради някоя абсурдна причина, като примерно „да се бори срещу диктата на модата“ или „да спре разпространението на филми, пораждащи насилие“. Пресата измисля някой зловещ израз, с който да го нарича, и започва с подозренията. На престъпника му се приписват всякакви злодеяния, с които няма нищо общо. Настава паника, която бива прекратена, ако случайно — повтарям, случайно — бъде заловен. Защото често той действа известно време, а после изчезва безследно. Оставил е следа в историята, евентуално може да напише някой дневник, който ще бъде открит след смъртта му, и толкова.

Савой вече не поглежда часовника. Телефонът му звъни, но решава да не отговаря — въпросът се е оказал по-сложен, отколкото е предполагал.

— Съгласен сте с мен.

— Да — казва най-големият авторитет на Скотланд Ярд, човекът, превърнал се в мит след решаването на пет случая, които всички мислели за безнадеждни.

— Защо смятате, че става дума за сериен убиец?

Морис поглежда на компютъра си нещо — електронна поща — и се усмихва. Инспекторът пред него най-сетне е започнал да проявява уважение към думите му.

— Заради пълната липса на мотиви за убийство. Повечето от тези престъпници имат собствен почерк — избират само един вид жертви, които може да са хомосексуалисти, проститутки, просяци, двойки, криещи се в гората и т.н. Други се наричат „асиметрични убийци“ — убиват, понеже не могат да контролират импулса. Стигат до момент, когато импулсът им бива задоволен, и престават да убиват, докато напрежението отново стане неконтролируемо. Имаме работа с такъв случай. Доста са нещата, които трябва да имаме предвид — престъпникът използва сложни методи. Избрал е различни оръжия — собствените си ръце, отрова, острие. Не е ръководен от класическите мотиви: секс, алкохолизъм, очевидно умствено разстройство. Познава човешката анатомия и засега това е единственото, което характеризира почерка му. Навярно е планирал убийствата доста по-рано, тъй като не е лесно да се намери такава отрова. Можем да го класифицираме като един от хората, „изпълняващи дадена мисия“. Все още не знаем каква е тя. Според заключението, което успях да направя от случая с момичето, и засега това е единствената следа, използва руското бойно изкуство, наречено самбо.

Бих могъл да стигна и по-далече и да кажа, че част от почерка му е да се сближава с жертвата и да постои с нея известно време. Но тази теория не пасва с убийството, извършено по обяд на плажа в Кан. Очевидно жертвата е била с двама телохранители, които биха реагирали. А също така е била следена от Европол.