Паулу Коелю - Победителят е сам

Починала от болестта, която най-много я плашела, а бизнесът й се сринал заради абсолютната й неспособност да се оправя с парите. И както всичко, което се случва в свят, обновяващ се на всеки шест месеца, била напълно забравена.

Много смелост проявявала дизайнерката на колекцията, която се представяла днес — да се върне към миналото, вместо да се опитва да твори бъдещето.

Хамид прибира брошурата в джоба си. Ако не беше Жасмин, която той очакваше, щеше да поговори с дизайнерката и да види дали няма да се намери някой проект, който биха могли да реализират заедно. Винаги има място за нови идеи, стига конкурентите да са му под око.

Оглежда се наоколо. Прожекторите са добре разположени и за негова изненада има сравнително голям брой фотографи. Може пък колекцията наистина да си заслужава да се види. А може и белгийското правителство да е използвало цялото си влияние, за да доведе пресата, предоставяйки им безплатен транспорт и хотел. Има и още едно възможно обяснение за целия този интерес, но Хамид се надява да греши — Жасмин. Ако иска да доведе плановете си докрай, тя трябва да е напълно непозната за широката публика. Засега до него са достигнали коментари само от хора, свързани със средата, в която работи. В случай че лицето й вече се беше появявало в много списания, щеше да е загуба на време да я наема. Първо, защото някой щеше да го е изпреварил и да е стигнал до нея. Второ, защото тогава би било невъзможно тя да се асоциира с новото и свежото.

Хамид прави някои сметки. Ревюто надали е евтино, но белгийското правителство също като шейха явно е убедено, че трябва да има мода за жените, спорт за мъжете и знаменитости за двата пола — това са единствените теми, които интересуват простосмъртните, единствените, които могат да изградят образа на една страна в международното пространство. Да, що се отнася до модата, важен е и диалогът с Федерацията — който може да отнеме години. Ала един от управителите седи до белгийските политици, които очевидно не си губят напразно времето.

Пристигат и други ВИП персони, все придружени от симпатичното русо момиче. Изглеждат леко неориентирани, не знаят какво точно търсят тук. Прекалено хубаво са облечени, сигурно това е първото им ревю във Франция. Навярно идват директно от Брюксел. Със сигурност не са част от фауната, която в този момент е наводнила града заради кинофестивала.

Пет минути закъснение. За разлика от Париж през Седмицата на модата, когато практически нито едно ревю не започва навреме, в този град се случват и много други неща и пресата не може да чака дълго. Но веднага си дава сметка, че е сбъркал — повечето присъстващи журналисти отиват да интервюират министрите. Почти всички са чужденци, дошли от същата страна. Политиката и модата се съчетават само в ситуация като тази.

Симпатичното русо момиче моли журналистите да се върнат по местата си — спектакълът ще започне. Хамид и Ева не разменят нито дума. Тя не изглежда нито доволна, нито недоволна, а това е възможно най-лошото. Поне да се оплаче, да се усмихне, да каже една дума! Но нищо, никакъв знак за онова, което става вътре в нея.

По-добре да се съсредоточи върху таблото в дъното, иззад което ще се появят моделите. Поне знае какво се случва там отзад.

Преди минути моделите са свалили всичките си дрехи и са останали съвсем голи, за да не оставят следи по дрехите, които ще представят. Вече са облекли първите и сега чакат светлините да угаснат, музиката да започне и някой — обикновено жена — да ги докосне по рамото, показвайки им, че е точният миг да тръгнат към прожекторите и публиката.

Моделите от клас А, Б и В са изнервени в различна степен. Най-неопитните са най-превъзбудени. Някои се молят, други се опитват да видят през завесите дали присъстват техни познати, дали майка им или баща им са успели да си намерят подходящо място. Трябва да са десет-дванайсет. Снимката на всяка от тях е закачена пред стойка, на която висят дрехите по реда, в който ще ги обличат за секунди и ще се връщат на подиума съвсем спокойни, сякаш са ги носили целия следобед. Последните корекции на грима и прическите вече са направени.

Повтарят си:

„Не бива да се подхлъзна. Не бива да се спъна в подгъва. Лично дизайнерката ме е избрала сред шейсет други модела. Намирам се в Кан. Сред публиката сигурно има важни хора. Зная, че XX е тук и може да ме избере за своята марка. Казват, че мястото е пълно с фотографи и журналисти.

Не бива да се усмихвам , такова е правилото. Краката трябва да следват невидима линия. Заради високите токове трябва да вървя така, сякаш марширувам. Няма значение, че походката ми ще изглежда изкуствена, нито че няма да се чувствам добре — не бива да забравям това!